Четирите типа хора
Почти неизбежно е при общуване в Япония да бъде не бъдете попитани за кръвната ви група. Хората там са обсебени от идеята, че нейният тип характеризира вашия характер почти в същата степен, както зодиите на Запад. Това е тема не само на ежедневните разговори, а може да служи като индикатор за предполагаемо поведение в работата или брачна съвместимост.
Обичайното схващане е, че хората от кръвна група А са сериозни работохолици, група В са любопитковци и творци, 0-ят тип са позитивни и отстъпчиви личности, а АВ са спокойни, но с двойнствен характер.
Къде се крие причината за тази мания?
Когато кръвните групи биват открити през 1901 г. в Австрия, японските изследователи започна ли да проучват дали това има отражение в личностните характеристики на хората. По-късно дори военните се заемат с тези изследвания, но проекта замира до началото на 70-те. Тогава Номи Масахико публикува серия от книжки за кръвните групи и съвместимостта. Неговият син Номи Тошитака твърди, че никой не е правил толкова обширно проучване до момента, което да е видяло такава публичност чрез книги, статии, радио и телевизионни предавания, колкото резултатите на баща му. Освен това в Япония се наблюдава по-голямо разнообразие от всички кръвни групи, за разлика от повечето страни, където имат превес най-много два типа.
Основните персонални черти на хората от съответната група са:
А – сериозен, услужлив, човек на действията, не на думите, справя се добре с домашната работа
В – любопитен, съзидателен, нетърпелив, бързо губи интерес
0 – безгрижен, позитивен, досаден, нарцистичен
АВ – двоен характер, спокоен, с отличен артистичен вкус, нераздразнителен
Любовта към кръвните групи може би се корени и в тенденцията на японците да принадлежат към някаква социална структура, тъй като те са групово-ориентирано общество. Това им дава идентификация и начин да се приобщят към други, които са като тях, по един приемлив и напълно безболезнен начин. Индивидуалност в общата група чрез принадлежност към подгрупа – за разлика от уникалността, на която не се гледа с особено добро око в Япония.
Източник: Nipponia