Мейши или японските визитки

Фирмените визитки в Япония са известни като „мейши“, но това име обхваща доста по-голяма категория представителни картончета. В страната на изгряващото слънце те са толкова разпространени, че е съвсем обичайно всеки човек да има такива – дори студенти и ученици.

Идентичност – целта на мейши.

Мейши е нещо като лична карта, не толкова наблягаща на „организацията“(която дори може и да липсва), колкото на индивида. Затова при бизнес взаимоотношенията в Япония е важно да се запомни едно: Мейши не е запазена марка за бизнеса, а служи за представяне на човека, който ви я дава.

Думата „мейши“ буквално означава „напомняне за име“ и първоначално е било официална картичка или бележка, която „господарите“ са оставяли в къщите на своите поданици. Когато последните не са били вкъщи, това е бил начинът да кажат „Аз бях тук.“.

И не само това, а и каква е позицията на човека в живота. Затова в Япония мейши е от голямо значение. Нещо, което се уважава и почита.
В повечето случаи може да се разбере значението на името и фамилията, да се проследят корените на човека, а понякога и дали човекът е първороден или не. Тъй като в Япония съществуват йероглифи с едно и също четене, но с различно значение, единственият начин да отгатнеш какво се крие зад съответната дума е като видиш неговото изписване. И тук мейши влиза в употреба.
Затова представянето им е вид ритуал, който дори е стандартизиран като част от японските бизнес правила и протокол.

Какви са правилата

Размяната на визитки е обикновена процедура, в която човек предоставя на събеседника си малко парче хартия, където е написано името и компанията, в която работи. Просто, но не съвсем. В Япония ритуалът по правилното даване на мейши може да помогне на приносителя да спечели уважение за себе си и компанията си или да има точно обратния ефект. Визитка указва взаимоотношенията на всички в групата и как човек трябва да се обръща към тях, какво ниво на уважение и каква реч да използва. Всеки аспект е от значение за правилната комуникация. Но за японците нещата стоят на много по-високо ниво. Отношението към мейши илюстрира не само уважение към човека и компанията, от която е, но и неговото разбиране за бизнес етикета. Едно небрежно третиране на мейши при взаимното представяне е сигурна причина за възникване на определени предразсъдъци у събеседника още в началото.

Японците казват, че ако не може да поздравиш някого както трябва, не си добър работник, тъй като първоначалното представяне е свързано точно с размяната на мейши. Затова ето малко насоки:

– Не поднасяйте мръсна или оръфана визитка;

– Не дръжте мейши във вътрешен джоб, където може да се стопли. Колкото и да е странно, даването на топла визитка се счита за много лоша форма на възпитание.

– За най-висока степен на учтивост трябва да държите картичката с две ръце, хваната с палеца и показалеца в двата ъгъла, поднесена на нивото на гърдите и с обърнато към получателя име, докато се представяте.

– При получаване от своя страна, е проява на любезност да прочетете написаното на мейши, отбелязвайки името и титлата на човека. (имайте предвид, че в Япония фамилията се пише преди личното име, което никога не трябва да използвате за обръщение, тъй като е изключително грубо, освен ако не сте много близки)

– Поклонът при представяне е задължителен. За достатъчен се води 30 градусовия наклон на тялото, освен ако отсрещния човек не е някой с много по-висок ранг, за което се изисква по-дълбок. В някой случаи това няма как да го знаете, преди да размените визитките си, затова японците минават с един по-скромен първоначален, следван от основния поклон.

– Внимавайте при поклона да не си ударите главата в отсрещния човек. Затова е разумно да направите малка крачка назад при поклон.

Поставянето на картите на масата

След като приключи ритуала по размяна на мейши, идва време на следващата стъпка. Обикновено японците тук се делят на два вида. Първата група считат, че визитките трябва да бъдат подредени по ранг. Най-високият се слага най-отгоре. В случай че надписите са по западен образец – в хоризонтален вид, се нареждат отляво надясно. Другата група са привърженици на тезата, че визитките трябва да се подредят спрямо седналите отсреща хора, за да се запомнят по-лесно имената и лицата.

От значение е да се обръщате към хората по име и ранг и никога да не използвате „ти“. Това е една от основните причини за целия обмен на визитки по масата.

Има дори правила за прибирането на мейши. След приключване на срещата всички визитки се събират прилежно заедно, като най-отгоре остава тази на човека с най-висок ранг. Ако се налага нова среща след това, собствените мейши се слагат най-отзад в купчинката.

Никога не трябва да пишете по визитката в присъствието на човека, който ви я е дал, освен ако тя няма да бъде използвана като кратко „представително писмо“ – често срещана практика в Япония, където най-вече се проявява силата на мейши.

И още едно важно нещо – държанието на един служител оказва директно влияние върху фирмата, в която работи. Небрежното отношение към собствените мейши или тези на другите създава не само лошо впечатление за самия човек, но и може да има вреден ефект върху бизнеса на компанията му. Защо – създава се мнението, че тя не е отделила необходимото време да тренира служителите си или да им даде съответните указания. Ако компанията не може да направи това, какви други вътрешни проблеми тогава може да съществуват?

Езиков курс

Думата на японски за „моля“ в смисъл на любезност, а не на молба, е „domo“/домо/.

„Благодаря“ е „arigato“/аригато/.

„Много благодаря“ е „domo arigato“/домо аригато/.

„Много ви благодаря“ като още по-любезно е „arigato gozaimasu“ /аригато гозаимас/, ако сложите и едно „домо“ отпред ще стане най-любезния начин за благодарност.

„Извинете“ е  „sumimasen“/сумимасен/, нещо, което обикновено трябва да използвате, когато излизате от стаята по каквато и да е причина.

Думата „не“ се избягва, а вместо това японците често са склонни да използват  „tabun“/табун/, което означа „може би“. Ако искате наистина да кажете „не“ – думата е  „Iie“ /иие/.

За „Добро утро“ се използва „Ohayo gozaimasu“/охайо гозаимас/.  Другите два стандартни поздрава са  „kon-nichi-wa“ /коничиуа/и „kon-ban-wa“ /комбануа/, означаващи съответно „Добър ден“ и „Добър вечер“.