Сладката традиция, която пази 200-годишна тайна

Уагаши или японските захарни изделия, са представителна част от традиционната култура в страната. Тези миниатюрни произведения на сладкарското изкуство са кристализирани форми от деликатни аромати и вкусове, които предизвикват и петте ни сетива. Основна и неразривна съставка от тези деликатеси е захарта, известна в Япония като „уасанбон“.
Повечето хора свързват захарта със снежнобели кристалчета, които могат да се намерят във всяка кухня по света. Уасанбон обаче е с цвят на слонова кост и носи лек сладникав мирис, който обикновената рафинирана захар не притежава. Вкусът й е кремообразен с лека нотка на мед.

Висококачествената съставка се добива от специална разновидност на захарната тръстика, наречена чикуто, която се култивира единствено в определени части на остров Шикоку. Растението е относително ниско, като достига не повече от 2 метра. Стъблата са тънки, а сладостта се концентрира в корените. Този вид тръстика започва да се събира от средата на ноември до края на декември, а обработката й се извършва през зимните месеци. Сокът от изцеждането на тръстиката се сварява до изтеглянето на суровината, която трябва да се остави да изстине поне седмица. След това от нея се извлича сиропът, който отново се охлажда до полутвърдо състояние. Към него се добавя вода и получената захар се меси на ръка, поставя се в дървени туби и се притиска за получаване на още сироп.
Самото име уасанбон е произлязло от този процес на месене, който се извършва в табли ( на яп. „бон“) три пъти (на яп. 3 е „сан“). В наши дни месенето се извършва дори повече – четири или пет пъти.

Уасанбон е в основата на направата на висококачествените японски сладки, известни като хигаши и конпейто. Понякога може да чуете да наричат уасанбон и цветните бонбони, изработени от чистата съставка, оформени като различни цветя чрез дървени форми. Тези хигаши сладки се считат за подходящи за сервиране на официални събития като чаената церемония.