Холивуд отново посегна към историята на чужда държава и с помощта на Кеану Рийвс се опита да пресъздаде по своя мащабен подход с впечатляващи ефекти, красиви костюми и сценография японската класика „47 ронини“. Привличайки известни и бележити актьори като Хироюки Санада, Ринко Кикучи, Асано Таданобу и др., продукцията обаче срещна противоречиви отзиви от зрители и критици. В Япония, където филмът бе пуснат седмици по-рано, не може и да се говори за успешно представяне. През първия си уикенд приходите са едва 1.3 млн. долара, изпреварен дори от филми като анимацията “Lupin the 3rd vs. Detective Conan: The Movie”.  Обвиненията на критиците са за твърде плосък сюжет и едномерни герои, недостойни за актьори от ранга на участващите. Други пък го обявяват за най-недооцененият филм на годината.

Ако решите сами да се убедите в стойността на  „47 ронини“, може би ще ви е интересно да научите каква всъщност е истинската история, на която се базира сюжетът на филма. Известно е, че за да включат Кеану Рийвс, сценаристите са измислили неговия герой, а в реалната история няма и намек за свръхестествена намеса, каквато присъства в изобилие в холивудската продукция.

Chushingura

Историята на 47 ронини се знае като „Chushingura“ и се счита за едно от най-известните исторически сведения в Япония. Събитията датират от началото на 18 век и са пример за това какво е самурайското бушидо като код на честта, и отмъщението. Историята се превъплъщава в много форми, включително и в японските театрални представления кабуки и бунраку, макар че имената на истинските лица търпят промяна, тъй кат по онова време съществувала строга цензура, която забранявала да се пресъздават настоящи събития.

Какви са историческите факти

Конфликтът

Събитията засягат двама мъже – Асано, който е даймьо, и лордът Камеи, които са познати с високопоставения чиновник Кира. Двамата са в неговата компания, тъй като трябва да научат от Кира дворцовия етикет. За съжаление отношенията между тях се развалят – дали защото Кира е очаквал по-хубави „подаръци“ от тях, дали защото той не е задоволил очакванията им, дали защото ги е обидил с несериозното си отношение – историята не споменава точно. В резултат на подобни причини Асано и Камеи са изключително обидени.
Докато Асано се опитвал да се справи с гнева си и да подмине случката, Камеи бил изключително ядосан до степен, че да започне да планира убийството на Кира. Тук се намесват обаче съветниците на Камеи, които разбират за плановете му и бързо предлагат на Кира голям подкуп, който променя неговото отношение към по-приятелско. Това води до затопляне на връзките между двамата и Камеи изоставя намеренията си за покушение.
През това време Асано продължава да е обиждан обаче от Кира. Нещата се влошат още повече след подкупа на Камеи, защото Асано не предлага подобен подарък. Ситуацията ескалира един ден, когато Кира обижда Асано с думите „селска мечка без никакви маниери“. Асано губи самообладание и атакува с нож.

Важно уточнение към историята е, че в замъкът Едо било строго забранено ваденето на каквото и да е оръжие, а директното нападение с такова било нещо нечувано.

Първата атака на Асано оставя Кира с малка рана на лицето, а втората не стига до него. Вместо това оставя следи по намиращата се наблизо дървена колона.
Въпреки че раната на Кира не била въобще сериозна, Асано получава заповед да се прости сам с живота си, а неговите притежания и земи да бъдат конфискувани. Що се отнася до неговите придворни и служители – съдбата ги превърнала в т.нар. ронин – слуга без господар.

Планът

Първоначално хората на Асано наброявили около 300 души, но само 47 от тях отказали да се примирят с тази несправедливост. Те сключили таен съюз и се заклели да отмъстят за смъртта на господаря си, въпреки че по онова време отмъщението било строго забранено в случаи като този. Всички били наясно, че ще последват жестоки наказания, но били решени да защитят честта на своя господар, затова не се отказали.
Лидер на ронините станал мъж на име Оиши. Той предварително обмислил целия план за отмъщението и го привел в действие съвсем скоро след смъртта на Асано. По това време Кира вече се потял от страх, че може да получи удар в гърба от бездомните ронини и ги наблюдавал внимателно. Затова Оиши започнал да посещава бордеи и кръчми, напивал се до припадък и си давал вид, че не го е грижа за никого и за нищо. Той стигнал дори до там, че се развел с жена си след 20-годишен брак и я изпратил надалеч, заедно с децата им. Тайната му надежда била да не пострадат, след като планът за отмъщението види бял свят.
След развода той продължил с разхайтеното си поведение, ходейки още по-често в публични домове и с държанието си като пълен боклук, станал за посмешище пред хората. Целта на всичко това била да отхвърли подозренията на Кира и на неговите шпиони, които го следели внимателно.
След около година и половина, Кира преценил, че нищо лошо не го очаква и се почувствал в безопасност. Някои от ронините станали търговци в Едо, други – обикновени работници, като по този начин си осигурили безпрепятствен достъп до къщата на Кира и разучили добре обстановката. Един от тях дори се оженил за дъщерята на майстора, построил къщата, за да получи информация за плановете за строеж.

Покушението

С помощта на строителните планове ронините открили таен вход към двора на къщата. Когато съдбовният за тях ден настъпил, те проникнали в дома на Кира, убили всичките негови приближени, които им се изпречили на пътя и стигнали до покоите на човека, виновен за смъртта на господаря им.
При срещата си с Кира Оиши му направил следното предложение. Изключително спокоен и овладян, Оиши паднал на колене и с уважение се обърнал към Кира. Обяснил му кои са те и за какво са дошли. Предложил на Кира да умре като истински самурай – тоест да се самоубие. Казал му, че ще бъде негов секундант, като дори му дал същата кама, която Асано използвал да отнеме собствения си живот.
Показвайки се като абсолютен страхливец, Кира отказал да приеме, молейки се на колене единствено за милост. Краят му настъпил, когато Оиши и хората му им писнало да го слушат, хванали го и му отсекли главата. Оцелелите напуснали къщата, изгасяйки всички лампии в дома и отнасяйки главата на Кира.

Реакцията

Подобна история няма как да остане скрита и много бързо хората научили за нея и я разпространили. Твърди се дори, че всички научили още докато ронините пътували към гроба на Асано, намиращ се на десетина километра от мястото. Всички ги посрещали с одобрителни викове и ги поздравявали, а някои дори им предлагали напитки за освежаване. Подобна проява показала, че Кира съвсем не бил тачен от обикновените хора, а някои дори откровено го мразели.

На гробът на Асано те изчистили главата на Кира и я поставили пред камъка, заедно с камата. След това отишли в близкия храм и се помолили, а при напускането си дали на монаха в храма всичките си пари, след което се предали.
Като истински ронини те били последвали принципите на бушидо и отмъстили за смъртта на своя господар. Но по този начин те не се подчинили на законите на Шогуната, които забранявали преследването на отмъщение. Управляващите не били сигурни какво точно трябва да правят с тях, още повече когато обществеността била на тяхна страна. Огромно количество хора подкрепяли постъпката на ронините, дори била направена петиция в тяхна защита.

Крайният резултат предопределил те да бъдат осъдени на смърт. Била им оказана честта да могат да извършат ритуално самоубийство, вместо да бъдат убити като престъпници. За ронините подобно решение не било от особено значение, защото още от самото начало те знаели, че ще се простят с живота си след отмъщението.

Последиците

Този акт на отмъщение всъщност послужил за реабилитирането на Асано като лорд. Стотици самураи, които преди смъртта му служели при него, били без работа и не можели да си намерят такава, защото тяхната служба била омърсена. С постъпката си 47 ронини изчистили името на Асано и по този начин останалите ронини успели отново да постъпят на служба.
Естествено има и критики към 47 ронини, които ги обвиняват, че не са добър пример за бушидо и не е трябвало да постъпват по този начин. Ямамото Цунетомо например твърди, че ронините е трябвало да нападнат Кира веднага след смъртта на Асано, а не да изчакват, макар че той е бил в очакване на подобна реакция. От гледна точка на бушидо Оиши е бил твърде обсебен от това да постигне успех на всяка цена. Изчакването на подходящия момент може да е подобрило шансовете им, но би могло да доведе до обезчестяване на техния клан, което е най-големият грях за един самурай. Важното, според бушидо, не е смъртта на Кира, а смелостта и отдадеността на бившите самураи на Асано, изразена чрез нападение на къщата на Кира, за да завоюват честта за своя мъртъв господар. Дори и да не са могли да убият Кира, дори и всички да са намерили смъртта си, за бушидо победата и загубата не са от значение. Затова Ямамото и останалите критици считат 47 ронини за добра история за отмъщението, но не и като достойна за идеите на бушидо.