Групата SNSD за дебюта им в Япония

Най-популярната корейска група от момичета Girls’ Generation дава интервю за 10 Asia през есента на 2010 г. след дебюта им в Япония, с който постигнаха голям успех, а първият им японски сингъл “Genie” покори всички класации в страната.

10: Озовахте се на първо място в класацията за сингли на Орикон. Как се почувствахте?
Тифани: Всички плакахме. Бяхме на сцената, когато дойде новината, че сме трети със сингъла ни “Genie”, но въпреки това плакахме всички, като разбрахме. Когато се озовахме на 1 място, се събудих от получаването на смс, в който пишеше, че сме първи, и веднага след това сълзите отново се появиха.

10: Вашите по-големи колеги от бизнеса отидоха в Япония с нагласата, че започват кариерите си от дъното. Но вие се държахте като чуждестранни звезди още от самото начало. Как ви посрещнаха в Япония?
Хьо Йон: Мисля, че японците, които срещнахме, са по принцип любезни и мили, и не са ни оказвали някакво специално отношение.
Тифани: Аз се върнах към нагласата, която имах, когато дебютирахме. И станах по-предпазлива.Но си казах, че трябва да се забавлявам, въпреки че сме чужденци.
Джесика: Очите ми се насълзяваха от вълнение от момента, в който направихме първата среща. Можех да чуя окуражителните викове на феновете преди да излезем на сцената, а сърцето ми се изпълваше с радост, защото залата беше пълна.

Су Йонг: Girls’ Generation за първи път дебютираха в чужбина, а нашите по-големи колеги бяха постигнали голям успех, който не искахме да опетним. Мисля, че всички бяхме много развълнувани, все едно си казвахме: „Толкова добре се справихме досега. Стигнахме толкова далеч.”

10: Каква според вас е причината, че станахте първата момичешка група на върха на класацията? Не сте имали много телевизионни изяви.
Джесика: Мисля, че в Япония са очаровани от композицията на хореографията ни. Дори ни питаха „Колко време сте тренирали, за да постигнете тази форма V и в две редици?”
Су Йонг: Бяхме представени по новините в NHK, което беше голям плюс. Чухме да казват, че корейските момичешки групи са много добри в песните и танците и дори облеклото им става обект на обсъждане. Не можем да разочароваме хората, когато очакват нещо подобно от нас. Бяхме щастливи от това, но смятахме, че трябва още повече да се упражняваме.

10: Популярността ви достигнала ли е до хората?
Тифани: Видях хора, които имитираха танците ни, докато се снимаха, без да знаят, че съм там. Почувствах се много горда.
Джесика: Един възрастен японец ме попита дали съм от Girls’ Generation. Учудих се откъде ме е познал и той отговори, че ме е видял по телевизията. Су Йонг също, в Шибуя.
Су Йонг: Не ме разпознаха. Всъщност в Шибуя ме познаха. Някои казваха „Това е Су Йонг”. Но когато влязох в един музикален магазин, никой не ме разпозна, въпреки че на стената имаше голям наш плакат. : )
Съни: Няма място за сравнение, когато си гримирана. : )

10: В Япония ви наричат групата с красивите крака. Какво мислите за това?
Су Йонг: Те всъщносте не са толкова красиви : ), но от един момент нататък получихме този прякор. В същото време се притесняваме, че изпълненията и песните ни ще получат по-малко внимание заради изтъкването на краката ни. Един път по телевизията бяха заснели и показали само тях, а не лицата ни. : )
Хьо Йон: Получаваме много въпроси за това как се грижим за краката си. Но ние не правим нищо конкретно, защото нямаме време за това и обикновено правим или много разтягане, или душове. Всяка от нас прави упражнения в стаята си.

10: Какъв съвет получихте от BoA?
Тифани: „ Правя това от 10 години, сега е ваш ред.” Освен това каза „Аз бях сама, но вие сте повече, така че не се тревожете.”
Съни: И че може да ни е самотно, че нещата ще бъдат съвсем различни от Корея. Стараем се да внимаваме, защото езикът е друг и има много неща, които не знаем.
Хьо Йон: Мисля, че езикът е най-големият проблем. Уча японски, когато имам време, но е трудно.
Су Йонг: Имам чувството, че сме на училищно пътешествие. Ядем, докато изпълняваме задълженията си : )
Тифани: И играем на игри.
Су Йонг: Те Йон ни даде уред за маникюр и сега взаимно си правим ноктите. В много неща трябва да внимаваме, но се опитваме да се забавляваме, все едно сме на пътешествие. Това бе показано по телевизията и мисля, че хората харесват колко естествени и приятелски изглеждаме.

10: Изглежда имате доста момичета фенове в Япония.
Те Йон: Да, в началото трудно свиквахме с виковете. Мисля, че повечето от японските ни почитателки искат да бъдат като нас, защото ни харесват.
Съни: Внимавай какво казваш! В един корейски документален филм за нас бях казала „ Смятам, че имаме много корейски фенове на средна възраст и много японски момичета фенове.” След това наша фенка от Корея публикува цялата информация, която имаше за нас в Интернет и написа отдолу: „Съни, виждаш ли това?” Наистина ми стана неприятно.
Те Йон: Хората от японския ни екип бяха изненадани, защото това било по-типично за мъжките корейски групи. И смятам, че причината нашите фенове на средна възраст да изпъкват повече е защото звездите обикновено имат най-много жени фенове, а ние – мъже на средна възраст.

10: Албумът ви „Hoot” се понрави на много на почитателките ви.

Су Йонг: Много хора казаха, че този път албумът ни изглежда е предначен за женската част от феновете ни. Искахме да покажем по-уверен образ на жена в двайсетте и песента на Юри за едностранната любов на една влюбена жена беше нещо, което всяка наша фенка би разбрала.

10: В „Hoot” всяка една от вас застава в центъра на вниманието. Има ли нещо, за което внимавате, когато всяка пее своята част от песента?
Те Йон: Това, което ме изненада, докато наблюдавах всички, бе как всяка от нас сменя изражението си по време на хореографията. Мислех си, че това сигурно изглежда по-свежо отстрани. И ми се искаше да успеем да изразим и съдържанието на текста на песента.

10: Съни и Джесика, и двете пеете частите си с много необичаен за вас глас. Какви указания получихте от режисьора?
Джесика: Да пея остро. Направихме го, водейки се от това.
Съни: Докато записвахме, режисьорът каза, че в една от частите гласът ми поставя базовия тон за общото пеене, затова ме помоли за по-необикновен глас. Все едно ме душеха. : )

10: Хореографията за „Hoot” е изключително сложна. Как репетирахте?
Джесика: Нямахме много време, затова накрая просто се концентрирахме.
Тифани: Всяка от нас знае какво да направи, за да изглежда добре, и тази, която е до нея също трябва да се постарае да изглежда добре, за да може човекът, върху който е фокуса, да засияе още повече. Мисля, че затова успяхме да се справим толкова добре.

10: Как практикувате танцовите движения?
Те Йон: Работим с хореограф от чужбина, но тъй като той беше много зает, успяхме да сме заедно само няколко дни, след което просто репетирахме сами.
Юри: Също като в клас, където той ни поема от началото и довежда до определена точка. Хореографът написа имената ни на хартия ни и ни каза къде да стои и всичко останало.
Су Йонг: Мисля, че на хореографите им е по-трудно, отколкото на нас. Например ако аз съм отзад, те ще се чудят как да ме изведат най-отпред.
Съни: Затова понякога ние правим предложения, след като сме открили по-добър начин и те ги вземат предвид.

10: Освен това танцувате в синхрон, без да се гледате.
Су Йонг: Просто имаме усет за това. Гледах по интернет как се разминаваме с Те Йон и се чудех как успяхме да го направим, без да се настъпим?
Те Йон: И двете не искаме да проливаме кръв. В миналото всички се настъпвахме.
Съни: Има една част от “Run Devil Run,” , където танцуваме, все едно ходим, нали? Но тъй като краката на Су Йонг са толкова дълги, един път тя ме прободе с токчето си. Не си пролича, защото носех черни чорапи, но когато слязохме от сцената, те бяха залепнали за кожата с кръв. Затова сега носим ботуши – да избегнем наранявания. : )
Джесика: Вече сме по-концентрирани. Когато дебютирахме, не знаехме какво се очаква от нас и ни липсваше концентрация, но бяхме поставени в ситуации, когато трябваше да научим хореографията за три дни и да заснемем клип, затова вече се справяме по-добре.

10: На какво се дължи това, според вас?
Джесика: Ядем много.
Тифани: Докато снимаме, на снимачната площадка има нещо като малък супермаркет. Затова мениджърите ни казват: „Кой твърди, че Girls’ Generation ядат само по 800 калории на ден…”
Юри: Казват дори, че ще публикуват наши снимки, докато ядем.
Тифани: Мисля, че преодоляваме трудните моменти, защото разчитаме една на друга. Ще понеса каквото и да е, защото и друг преживява същото, когато един се смее, всички накрая също се засмиват.

10: Такива взаимоотношения сигурно ви помагат още повече, докато се изявявате в Япония.
Съни: Бих казала, че вместо да станем по-близки, след като отидохме в Япония, просто се обединихме още повече, след като бе решено, че ще го направим. Дали не дойде от страх, че не знаем какво ни очаква? Мисля, че затова се обединихме още повече.

10: Какво влияние оказват върху вас изявите ви в Япония?
Юри: Мисля, че е шанс за нас да представим музиката си пред по-голяма публика и начин да се развием повече.
Съни: “Gee” и “Genie” са песни, които вече пуснахме в Корея, което ни позволи да отстраним слабостите и да ги подобрим. И да се подготвим за “Hoot”.
Те Йон: Видях колко впечатлени бяха AKB48, когато гледаха тренировките и танците ни, така че това е нещо, което можем да покажем в изявите в Япония. Стремим се да бъде възможно най-големи професионалисти, когато сме на сцената.

10: Какви са бъдещите ви цели? Вече постигнахте толкова много.

Тифани: Все още сме гладни. : )

Те Йон: Юри се включи в създаването на албума, но мисля, че все повече от нас ще участват в изготвянето на следващите ни албуми. На всички ни е много интересно да композираме и пишем песни. Освен това веднъж срещнах един френски фен в Япония, който ни попита дали няма да отидем в тяхната страна. Четем много от коментарите в YouTube, където фенове от Европа питат за нас. Така че се надяваме да изпълняваме някой ден в Европа.

Джесика: Но междувременно ми се иска да свършим повече неща в Корея. Работим и в Япония, но пуснахме албум и в Корея.

Тифани: Да! Хубаво е, когато си вкъщи.

Източник: 10asia

Напишете отговор

Трябва да сте логнат, за да коментирате.