Им Гуон Дек – Когато качеството и количеството си подават ръце 2

Какво се случва с Им Гуон Дек през 90-те

/продължение оттук/

Краят на 1989 г. режисьорът пуска филма си „Come, Come, Come Upwards ” с участието на Канг Со Йон и Хан Джи Ил. Отново посветен на любимата тема за будизма, в него млада жена достига до основната същност на тази религия чрез поредица от трудности и прозрения. Главната актриса печели наградата за най-добра женска роля на 16-я филмов фестивал в Москва, наред с обичайните корейски призове.
Следващите три години Им Гуон Дек посвещава на трилогията „The General’s Son”. Историята обхваща живота на легендарния народен герой на Корея Ким Ду Хан, умело примесена с добра бойна хореография и акценти върху антиколониалните идеи. Първият филм печели голямо внимание, поради което следват и двете продължения. Във втората част дори самият режисьор прави своя епизодичен дебют като шофьор.

През 1991 г. излиза и недооцененият му „Fly High Run Far” за движението „Тонгхак” в края на династия Чосон. След него Им се завръща към снимките на последният филм от трилогията за бореца срещу японската колонизация. „The General’s Son 3”е готов през 1992 г. , макар да не е толкова добре посрещнат от зрителите. В продукцията впечатляващ дебют прави младата актриса О Йон Су, позната ни от ролите си в „Jumong” и „Bad Guy”.

Още през 70-те Им Гуон Дек сключва споразумение с продуцентите си, че ще прави от време на време няколко по-комерсиални заглавия, а те ще го оставят през останалото време да твори по неговия си начин, осигурявайки му необходимото финансиране. Началото на 90-те е поредният реверанс на режисьора към тази спогодба и един вид отдих за предстоящото му творческо разцъфване.
Идва паметната 1993 година. Времето, когато талантът му се излива в един от неговите най-големи шедьоври. Адаптиран по творбата на И Чонг Джун за семейство певци на пансори, „Sopyonje” отбелязва впечатляващ и изключително дълъг киноживот из цяла Корея, ставайки първият филм в историята, който има продадени над 1 млн. билети само в Сеул. Поетичната история, великолепното представяне, музикалното оформление с традиционна корейска музика, наред с темите за връщането към корените, за утвърждаване силата на духа оформят един неповторим букет от кинопохвати, които превръщат филма в класика, която и досега привлича нови зрители. Прожекциите му продължават цели 196 дни, убивайки всякаква друга конкуренция. Популярността му излиза извън Корея и той става един от първите представители на корейското кино, от които хората по цял свят започват да добиват поглед върху творбите, които се произвеждат в страната.
„Sopyonje” изиграва огромна роля в историята на седмото изкуство на Корея. Във време на криза, когато най-честите заглавия са евтини истории с аматьорски изпълнения, разпространявани на видеокасети, които пълнени джобовете на големите фирми, преминаването на едно милионната граница продадени билети било нещо, подобно на революция. Зрителите били хора от всякаква възраст и статус, а интересът към традиционния стил пансори се увеличил многократно. Филмът буквално променил индустрията, подобно на лентата от 2005 „King and The Clown”.

Накъде след първо място

След постигнатите успехи, вече не само в родината, но и в чужбина, Им Гуон Дек разполагал с много варианти, от които да избира. Това, което направил – събрал няколко свои доверени приятели и стартирал един от най-амбициозните си проекти – „The Taebaek Mountains”. Едноименният роман на Чо Джонг Ре е една от най-популярните литературни творби в Корея, макар да не е позната много извън страната. За шест години от нея се продават над 5 млн. екземпляра, а в проучване сред петдесет критици и писатели е поставена на първо място като най-добрия корейски роман. Да бъде филмирано подобно произведение, с ограниченията на технологичното време, е особено голямо предизвикателство. Не само че е голям риск, но би коствало огромни усилия заради десетте си тома.
Въпреки всичко това, филмът на Им Гуон Дек „The Taebaek Mountains” става една от най-запомнящите се кинотворби на 90-те. С участието на един от редовните за филмите му актьори – Ан Сонг Ги като националиста Ким Бом У, сюжетът проследява борбите на партизаните и антикомунистическите сили по време на първите битки в провинция Чолла, които по-късно прерастват в Корейската война. Силата на лентата се крие в това, че не заема страна в конфликта, който разделя страната, а разкрива идеологическите различия чрез взаимоотношенията между наематели и наемодатели и как земята става един от водещите фактори за промяната.
1996 година Им отново се обръща към традиционната корейска култура и създава филма „Festival”, в който разкрива церемониалната погребална служба, което се доближава много повече до фестивалната атмосфера, отколкото до сълзливата практика на Запада. За съжаление по същото време излиза доста по-добрият „Farewell, My Darling” и зрителите на „Festival” едва достигат 50 хил. души.
Следващата година идва с доста добри заглавия за киноманите и същевременно е дебютът на Им Гуон Дек като сценарист. „Downfall” се представя относително добре в кината, но най-запомнящо представяне в него прави актрисата Шин Ън Гьонг. Замесена преди снимките в скандал за каране в пияно състояние, тя дава всичко от себе си за ролята си на проститутка, чийто живот е проследен в рамките на две десетилетия. Специално за този филм, Им и екипът му прекарват два месеца в един квартал с червени фенери, за да разберат по-добре психологията на бизнеса. Въпреки важната тема, лентата не е посрещната добре от критиците и се счита за една от най-слабите в творчеството на режисьора.
Стария век Им изпраща с филма си „Chinwaseon”, посветен на известния чосонски художник Чанг Сънг Йоп, а главната роля е поверена на един от най-харизматичните и досега актьори – Чой Мин Шик. Невероятната му игра, прекрасната кинематография, романтичната нотка и тънката връзка с вече филмираната тема от Им за революцията Тонгхак, дават необходимата сила на тази лента. Макар че и досега оценката на критиците да не е особено положителна, точно този филм носи една от най-големите световни награди на Им Гуон Дек – тази за най-добър режисьор през 2002 г. в Кан.

Новият век

Краят на 90-те и идването на новия век носи глобална промяна в киноиндустрията на Корея. Пазарът започва да отдава същото значение на чуждите заглавия, както и на местните, а корейските филми придобиват доста по-силен статут в чужбина от предишните епизодични участия в някой фестивал. Динамиката се променя и старите киномайстори, в това число и Им, започнат да изпитват трудности да се адаптират към новия ритъм.
Но режисьорът имал още с какво да изненада публиката и критиците си. С настъпването на 2000 г., той пуска следващия си филм „Chunhyang”. Базиран на една от най-популярните фолклорни приказки, любовната история за Чун Хянг и Мунг Рьонг е филмирана рекорден брой пъти. Режисьорът разполагал с 3 млрд вона, за да пресъздаде атмосферата на чосонската ера. Главните роли били поверени на дебютанти – Чо Сънг У и И Хьо Джонг. Филмът е странна смесица от експериментални техники и традиционни елементи. За първи път от над 50 години насам филм бил озвучен с пансори песен, която разказвала историята на влюбените.
Успехът му не бил грандиозен, но се представил добре и в Корея, и в чужбина, дори КАН го излъчва в селекцията си. За пореден път Им Гуон Дек доближил съвременния кореец до неговите корени и традиции, както преди това направил със „Sopyonje ”.
Четири години по-късно Им е готов с 99-я си филм „Low Life”. Силно напомнящ на трилогията му „General’s Son”, се счита, че той е крачка назад към комерсиализма. Освен това, режисьорът отново не успява да улови промените в киноусещането, настъпили през последното десетилетие. Сюжетът му проследява живота на дребен хулиган и израстването му от обикновен криминален лидер до бизнесмен и филмов продуцент през 60-те години.
Малко режисьори, и то от калибъра на класен творец като Им, могат да се похвалят с цели 100 филма. През 2007 г. Им Гуон Дек е готов с юбилейния си филм „Beyond the Years”. Отново по мотиви от творбата на И Джонг Джун („Sopyonje”), продукцията е продължение на филма от 1993. О Джонг Хе се връща към ролята си на сляпа, скитаща певица на пансори, а Чо Дже Хьон е нейният брат, който я търси през целия си живот. Макар и да е несъразмерим по успех с предшественика си, „Beyond the Years” може да се похвали със същата художествена стойност.

През 2011 г. Им Гуон Дек представи поредния си филм – „Hanji“, разказващ за традиционния корейски занаят за производство на хартията ханджи, който представихме в началото на първата част.

Творчество, простряло се в над 45 години, изпълнени с голямо жанрово многообразие, падения и възходи. Кариерата на Им Гуон Дек е отражение не само на неговото израстване като режисьор, но и на промяната в цялата корейска филмова индустрия, оформена от обществото, историята и културата като цяло и в частност от хора като него. Като един от най-продуктивните, но и качествени режисьори на Корея от 20 век, Им Гуон Дек става част от вълната творци, които успяват да разкрият прекрасните черти на корейското кино пред целия свят.