Им Гуон Дек – Когато качеството и количеството си подават ръце

Последната творба на ветерана Им Гуон Дек “Hanji” е доста далеч от тежките драми, които режисьорът има зад гърба си. Въпреки това, той не бяга от типичния си стил да изследва човешката лудост. По повод премиерата на филма, той казва „ Няколко лунатици, които се опитват да направят хартия с трайност хиляда години под лунна светлина. И това ако не е лудост…”

Вдъхновен от истинска история, “Hanji” разказва за Пил Йонг, обикновен държавен случител, който получава задачата да възстанови традиционната практика по изработката на корейска хартия в Чонджу. Това, което започва като работна инициатива, се превръща във всепоглъщаща страст, чрез която той открива красотата на този занаят, и се присъединява към майсторите в търсене на старите техники за изработката на ханджи.
В момента е невъзможно да се направи ханджи по автентичен начин заради увеличената киселинност на дъжда и замърсения въздух, разказва режисьорът. В същото време е бил изключително учуден от широката употреба на тази хартия, въпреки синтетичния метод на производство – от калиграфия през текстил до автомобилни филтри. Само най-висококачествената ханджи е подходяща за съхранение на стари документи, изтъква той. „Ние, корейците, изнасяме електронни уреди и коли. Но сред всички наши продукти ние губим някои от нашите най-ценни придобивки, които са културни съкровища като ханджи, ” убедено казва Им Гуон Дек.

За световнопризнатия режисьор това е поредният филм от дългата му кариера, стартирала преди повече от 45 години. Пътят му към славата не минава нито през престижно училище, нито през подпомагане от влиятелни приятели, а му отнема повече от 15 години, докато открие в какво се корени таланта му. Много от първите му творби са отражение на неговия живот – една забележителна история, достойна за отделен филм.

История

Роден е в малко градче в южната провинция Чолла през 1936 г. Като младеж се премества в Пусан, търсейки работа, и успява да стартира малък бизнес, като прави от използвани американски кубинки нови обувки. През 1956 г. се премества в Сеул. Столицата се опитва да се възстанови от войната, а филмовата индустрия започва да набира сили за Златното десетилетие – 60-те години. Им Гуон Дек се оказва запленен от този нов свят. Естествено новата сфера обещава и повече пари, и по-приятни условия за работа, затова той приема веднага предложението на свой приятел да работи в сферата на киното. Там той става асистент продукция на един от пионерите на корейския екшън Чонг Джанг Хуа.

Количеството е най-важно

Няколко години работи като момче за всичко, но настъпва 1962 г. „Farewell to the Duman River” е неговият първи дебютен филм, в който като млад и неопитен кинотворец разчита на комерсиалните истории. В тези години на изключителен успех се радват историческите драми и много от неговите творби са свързани с династия Чосон. Най-голям успех постига с трилогията, засягаща един от най-противоречивите периоди в корейската история. „A Wife Turned To Stone ”(1963) разказва за трагичната история на принц Садо. Година по-късно идва продължението „The Prince’s Revolt”(1964) за дясната ръка на принца – Хонг Гук Юнг. В „The Ten Year Rule” отново главният герой е същият, като се проследява неговото влияние върху политиката на Чосон и тази на крал Йонгджу. През 1968 г. Им Гун Дек, в знак на признателност към своя учител Чонг Джанг Хуа, той прави римейк на филма му „Jang Heebin” със звездата Шин Сонг Ил в главната роля.
Критиците твърдят, че ранната кариера на режисьора е далеч от нещо впечатляващо – смесица от необходими компромиси и посредствена техника. Обяснение за това може да се търси в киноиндустрията по онова време – продуценти, които оценявали по-продуктивните и успешни режисьори, за да могат да запълват квотите си.
Самият Им дори признава, че иска да бъде премахнато авторството му на творбите от това десетилетие. Помолен да обясни защо иска да се отрече от тях, той заявява, че те не са нищо друго освен имитация на холивудските филми, които тогава не е било възможно да бъдат достигнати в техническо отношение, и които са обрисували съвсем различен начин на живот от корейския.

Количеството отстъпва на качеството

70-те години донесли промяна. „The Testimony” (1973) донесъл първият международен успех на Им Гуон Дек с наградата за най-добра актриса за Ким Джанг Сук на 20-я азиатски филмов фестивал. Година по-късно обаче, след римейка на телевизионния хит „The Hidden Princess”, дошъл и един от големите провали – само 9 хил. продадени билета в Сеул. Това го принудило да обърне внимание към качеството, за сметка на количеството.
Първият му филм, влязъл във филмовата класика, бил „Commando on the Nakdong River”(1976) – военна история, която му донесла първата награда за най-добър режисьор на наградите Пексанг. Макар и продуктивността му да намаляла, а филмите му да не се радвали на касов успех, това десетилетие било изключително важно. Филмът му от 1978 г. „The Genealogy”, с който той засяга темата за закона, принудил корейците да придобият японски имена, е неуспешен, що се отнася до гледаемост, но му носи още една награда за най-добър режисьор на Филмовите награди „Теджон” и благосклонни оцени на фестивалите в Нан и Мюнхен.

Големият успех

Неговата звезда заблестява още по-силно на небосклона през 1981 г., когато излиза следващият му филм – „Mandala”, който продължава да се счита за най-добрата му творба. По мотивите на роман на Ким Сонг Донг и с участието на Ан Сонг Ги, той се заема със щекотливата тема за будизма. Изключителният успех на продукцията му носи невероятно признание, а на наградите „Теджон” печели цели 7 приза, в това число и тези за режисьор, сценарий и актьор. По-късно той отново се завръща към тази тема с филмите „Come, Come, Come Upwards” и „Biguni”, които наред със славата му носят и проблеми заради протести на будисти, които блокират продукцията.
През 80-те години Им Гуон Дек е във вихъра си и създава шедьовър след шедьовър. „Village in the Mist”(1982) показва таланта на красивата актриса Чонг Йон Хи и носи още дузина награди. Излезлият малко по-късно „Daughter of the Flames”(1982) засяга една от любимите теми на режисьора – тази за шаманизма, и той бива поканен за официалната селекция в КАН. Докато комерсиалните заглавия залагали твърде често на еротичните серийни драми, Им се фокусирал върху чувствителни теми като проституцията („Ticket)”, корейското разделение (великолепния „Gilsotteum”), ролята на жените по време на Чосон и как това е повлияло на съвремието („The Surrogate Woman”), дори на царуването на крал Йонсан с „Diary of King Yeonsan” с невероятното превъплъщение на Ю Ин Джон, на който по-късно се обръща внимание и в хита „King and the Clown”.
До 1989 г. Им Гуон Дек е почти непознат извън континента си, с изключение на няколко фестивала. За съжаление никой от филмите му до този период все още няма издание на DVD.

Какво се случва с Им Гуон Дек през 90-те – Очаквайте…