Мистичното очарование на кабуки

Посещението на кабуки пиеса ще ви пренесе в отминалия период на Едо, който обхваща времето от 1600 до 1860 г. Ще станете свидетели на едно много различно театрално представление, което не е просто стара история, изиграна на сцена. Сред цветовете и великолепието ще откриете очарование, което ще ви привлече и омагьоса – също както една приказна и необикновена страна.

Наслада за сетивата

Първото силно впечатление ще дойде от великолепните костюми и силния сценичен грим. Светът на кабуки поставя ново измерение в модата и дизайна и представя необичайни концепции в облеклото.

Думата „Кабуки“  идва от kabuku, което означава да носиш авангардни и особени дрехи и да върши чудати неща.

Това ще видите със сигурност в едно кабуки представление, а и в някои други аспекти от японската култура. Вероятно хрумванията за тези творения са дошли от контактите със Запада, когато търговците са започнали да харесват и чуждата култура.

Лицата на кабуки актьорите са изрисувани с жълти, червени и сини линии, наречени кумадори. Практическата цел на този грим е да подчертава мимиката и израженията им в слабоосвената зала и още по-тъмната сцена, каквито са били преди тези театри. Не по-важна била целта да привлече и омагьоса публиката, създавайки усещането, че актьорите притежават някакви свръхестествени сили.

По времето на Едо пиеси като „Shibaraku“ били изпълнявани всяка година без прекъсване и макар че актьорският стил може да се променял малко, историята оставала една и съща и това било търсено от публиката. В Япония постоянните неща са повод за празник и това се отнася  със същата сила и за кабуки пиесите. На тях било гледано като на ежегоден фестивал, ритуал, с който хората изразявали надеждите си за по-добра реколта например.

Макар че из целия свят мъже са играли ролята на жени, в кабуки това изкуство е поставено на изцяло ново ниво, което продължава да съществува и днес. Интересното е, че в съвременната поп култура на Япония също може да се срещнат мъже, изразяващи женски чувства, както и жени, които също „прескачат“ половата граница в отсрещната страна. И това не се счита за нещо необичайно.

Ако се върнем все пак в кабуки театъра, голямо впечатление ще ви направи и огромната механична конструкция на сцената, която включва въртящ се подиум и издигащи се платформи. Началото им се полага през 18 век с изцяло ръчна подемна сила, която по-късно бива подменена с механика.

Историите

Репертоарът на кабуки е изключително разнообразен – от исторически събития през любовни истории до комедии и ужаси. Една от най-любимите е „Kanadehon Chushingura“/Групата на 47-те лоялни ронини/. Да, същата, която скоро ще бъде филмирана в Холивуд с участието на Кеану Рийвс. Историята се върти около феодален лорд, който трябва да извърши ритуално сепуку, и неговите последователи, които планират да отмъстят за смъртта му. Японците залитат не толкова по търсенето на мъст, колкото по борбата, която трябва да изживеят лоялните ронини по пътя им към осъществяването й. Драматичността на пиесата се крие най-вече в непоказването на истинските намерения.
Любовта е другата често срещана тема в историите. Като общество, в което свободната изява на чувствата е забранена, пиесите покривали теми като забранените връзки, любовта между хора от различни прослойки, опълчване на ограниченията. Това правело пиесите още по-привлекателни за всички любители на кабуки.
И още нещо интересно. Част от сюжетите имали за главен герой животно, базирани на куклените бунраку истории. Затова не било необичайно да се видят актьори, облечени като животни, което е трудно да си представим в която и да е пиеса на Запад за възрастни.

Контактът с публиката

Специални структурни компоненти от сцената, наречени ханамичи, позволяват на актьорите да навлязат публиката и скъсят разстоянието между сцената и седящите в залата. Дали за да погледнат към централното място, дали за да разкрият още повече актьорския си талант, подобна близост дава възможност за по-интимна комуникация и взаимодействие между зрители и изпълнители.

За част от озвучаването се грижат т.нар. хьошиги – дървени парчета, които се използват за различни индикации – вдигане на завесата, начало на пиесата, тичащи стъпки, подсилване на ефект. Макар и далеч от модерния театър, подобни техники придават още по-голямо очарование на кабуки представлението.

Ако успеете да посетите кабуки пиеса, отворете съзнанието си и не гледайте с предубеждение. Може първият сблъсък да не ви разкрие цялата прелест на това японско изкуство, но по-важното е да се оставите на магията и да се наслаждавате колкото може повече с всичките си сетива.

Източник: Nipponica