Зад завесите на корейската историческата драма

Сагък /sageuk/- телевизионният и кино жанр, който обхваща исторически базираните продукции

Като страна с хилядолетна история, Корея пази с впечатляващо старание връзката с корените си и това се отразява много ясно във филмовата и телевизионната сфера. Развитието на историческите драми, наречени на корейски „сагък“ /sageuk/, продължава вече 80 години, съпътствано от възходи и падения, за да заеме в последните години водещи позиции с невероятния успех на продукции като „King and The Clown“, „Jumong“ и „The Legend“, еднакво добре приети и на местно, и на международно ниво.
Какви са трудностите, през които историческият жанр е преминал по време на десетилетията на 20 век, за да стигне до настоящия разцвет?

Корените

Теориите за първия корейски филм варират в зависимост от източника. Някои твърдят, че първата кинодрама (сценична пиеса с прожекции, наричана „yeonswegeuk“ – йонсуегък) „Fight for Justice“ на Ким До Сан е показана през 1919 г. в театър „Тансънгса“ в Сеул. Но ако говорим за истински пълнометражен филм, то голяма част от източниците сочат, че Корея „вижда“ за пръв път филмова прожекция през 1923 г. благодарение на японския режисьор Хаякава Кошю – „The Story of Chunhyang“. Причините за разногласията са ясни – по това време Корея е окупирана от японските сили. Така или иначе, филмът си остава първата историческа драма с участието на корейски актьори.
„The Story of Chunhyang“
Историята за Чунхянг е една от най-популярните народни приказки от ерата на Чосон, която става и основоположник на историческия жанр. През последните 90 години тя е адаптирана за десетки филми и телевизионни сериали. През 1935 г. И Мьонг У създава първият озвучен филм по тази история, а през 1955 И Гю Хуан пуска нова версия, с което дава знак, че индустрията започва да се възражда след войната. И естествено майсторът Им Гуон Дек е един от първите, които проправят път на корейското кино със своята версията на Чунхянг, разказана чрез пансори.
През 70-те години филмовата индустрия навлиза в най-мрачния си период, след като постига прекомерен успех през златната ера на 60-те години. Киното е спънато от стопяващия се брой посещения в салоните, голямата правителствена цензура и лошото качество на продукцията, което принуждава хората да търсят забавление пред малката кутия в домовете им – телевизорът. В тези времена средствата за снимките били толкова оскъдни, че повечето драми се правели в движение, като театрални пиеси. Но това не било от особено значение, тъй като историческите сериали станали пионерите – носители на това важно течение от популярната култура, заедно с любимия жанр на корейците – мелодрамата.
Първата историческа драма, създадена за телевизията, носи заглавието „A Far Away Land“ на Ким Дже Хьонг. Действието се развива в Когурьо и разказва за трагичната история на принц Ходонг и принцесата на кралство Нангранг.
Докато много от историческите филми през 60-те били базирани на факти от историята, през 70-те продукциите заели сюжетите си от легендите и приказките. Много по-драматични по своята природа, тези истории били по-подходящи за пресъздаване на екрана. Освен това следването на реалните факти означавало да се премине през хиляди страници с ханджа, което би затруднило целия процес на подготовка на сюжета за ежедневните серии. Естествено имало и изключения, като финансираната от правителството KBS, която започнала да продуцира сагък с фокус върху важни исторически събития – например за войната Имджин (седемгодишната война на Чосон срещу Япония с участието на адмирал И Сун Шин), с което се целяло промяна на мнението, че дневните исторически сериали са типично женско занимание.

Ветровете на промяната

През 80-те филмовата улица в Сеул, станала символ на киното и културата, Чунгмуро започва да се съвзема от провалите на предното десетилетие с филмите на Пе Джанг Хо. Тогава се появили вече превърналите се в класика истории „People in the Slums„,“Whale Hunting“ и „Deep Blue Night„, с които режисьорът си спечелва прозвището корейския Стивън Спилбърг.
Историческият жанр също започва да се променя с идването на първите еротични сагък продукции. Някои смятат, че този нов стил, отстранил консервативните схващания и идеи на миналото, е бил отговорът на правителството към нарастващото вълнение против строгите военни правила. Предлагането на малко секс и дръзка история с филми като „Pong„, „Eoudong“ и „Byeon Gang Swi“ положили началото на близо десетилетие, пълно с кинотворби с жени, облечени в сексапилни ханбоци.
Ситуацията в телевизията станала още по-интересна. Първата искра дошла през 1983, когато KBS пуснала „The Foundation„. На пръв поглед шоуто изглеждало като обикновена история, посветена на основаването на Чосон от И Сонг Ге, но всъщност станцията по особен начин провъзгласявала за легален държавния преврат срещу предишния владетел (крал Ю от династия Когурьо). Колкото и да било символично, всеки можел да направи връзката с президента по това време – Чон Ду Хуан, който също дошъл на власт чрез военен преврат. Най-голямата промяна в сферата обаче дошла от конкурента MBC, която стартирала излъчването на „500 Years of Joseon“ същата година. Продуцирана от знаменития И Бьонг Хун и написана от бележития Шин Бонг Сънг, сериалът насочил прожекторите върху цялата чосонска династия. Цели осем години (!!!) били излъчвани над 800 епизода, разделени по 11 серии.
След десетилетието на неофициалните  исторически сведения и легенди, този мегасериал най-накрая фокусирал вниманието на реалните исторически хроники, а именно „Аналите на династия Чосон“. Сюжетът не се задоволявал само с представяне на фактите, както били описани, изобразявайки ги в телевизионен образ, а предлагал спорни виждания за много исторически събития и фигури. През годините „500 Years of Joseon“ се превръща в един от най-дискутираните и популярни представители на сагък жанра и може би най-важният елемент в исторически аспект, що се отнася до ориентирането на индустрията към историята като фактически събития, а не просто нейното популяризиране.

Кризи и възходи

За всеки върл фен периодът между 1983 и 1998 г. би могъл да бъде наречен Златната ера на жанра. Освен „500 Years of Joseon“, са пуснати сериали като „Han Myung Hwi„, „Jang Nok Soo„, „Tears of the Dragon„, „King of the Wind„, „Im Ggeok Jung„, които дори диверсифицират жанра на политическа историческа драма, военна драма, дворцови интриги. Но в една индустрия, където рейтингът означава пари, качеството не винаги е гаранция за успех. От 1992 г., когато AGB започва да събира рейтингите, до 1999 г., класиралите се над 30% представители на жанра сагък се събират на пръстите на едната ръка. Филмовата индустрия също страда – 1993 отбелязва мрачните 15% местно производство, а през 1995 г. излиза единственото качествено заглавие за 90-те „The Eternal Empire„. Нуждата от промяна била наложителна.
Един от ветераните в жанра – продуцентът И Бьонг Хун, възложил на новоизгряващия сценарист Чой Уан Гьо нов проект, който щял да промени изцяло индустрията – „Hur Jun„. Неговото виждане за най-големия проблем на сагък било, че не успяват да достигнат до поколението на 20-годишните, които бавно ставали водещата сила в телевизионния ефир. С безбройните модни драми с леки истории, в които шествали млади и красиви лица, кой би седнал да гледа старци с бради, които важно цитирали сложни речи?!

Затова за „Hur Jun“ продуцент И изместил фокуса от историческите събития и го пренесъл върху хората, следвайки героя в постепенното му израстване от скромен младеж до един от кралете на корейската традиционна медицина по времето на Чосон. Чудите се какъв бил резултатът… Абсолютен рекорд, който все още е ненадминат и един от трите най-големи за цялата записана история на телевизията. Цифрите надвишили 60%!!! Поставено било началото на нов под-жанр, колкото и противоречиво да звучи – съвременна историческа драма, който донесъл промени, които дори и И Бьонг Хун не бил очаквал.

Успехът за съвременната историческа драма

Въпреки че KBS игнорирали тези нови течения, MBC вложили всичките си сили в друга драма на И Бьонг Хун – „Sangdo“ – историята за живота на легендарния чосонски търговец Им Санг Ок. Въпреки че не постигнал същия успех както през 1999, драмата била наслада за очите с невероятните изпълнения на актьорите И Дже Рьонг, Пак Ин Хуан, Чонг Бу Сок и И Сун Дже. Но големият удар дошъл през 2003 с „Damo„. Първата корейска драма, заснета в HD формат, с участието на Ха Джи Уон и И Со Джин, генерирала огромна онлайн фен база и станала една от най-обсъжданите теми на годината. Сюжетът не бил базиран на исторически факти, но добавката на хонконгски на вид екшън, мелодраматични моменти, типични за леките дневни истории, и развитието на действието в миналото направило сериала едно наистина незабравимо изживяване.
Въпреки че с „Damo“ започнали да се появяват фенове на драмите извън Корея, това било нищо в сравнение със следващата изненада на И Бьонг Хун, която била пусната същата година.
Правим едно малко отклонение. В миналото историческите драми, фокусирани върху жени, запазвали патриархалната гледна точка и не можели да послужат за някакъв модел на подражание. Все пак куртизанки като Чанг Нок Су, гладни за власт фигури като Чанг Хе Бин или лицемерни родители като лейди Хегьонг не били особено привлекателни теми за жените и след дневните исторически драми през 70-те били старателно избягвани от зрителките.
МВС излъчила „Dae Jang Geum„. Драмата разказва вдъхновяващата история за Джанг Гъм (в ролята е актрисата И Йонг Е), обикновено момиче, която става първата в историята на Чосон жена – лекар на самия крал. Комбинацията от медицинската тема на „Hur Jun“ с изтънчените гледки на корейската кралска кухня превръща „Dae Jang Geum“ в една от най-гледаните драми на нашия век, бележейки над 50% зрителски рейтинг и превръщайки се в безспорен културен феномен, който подпомага началото на т.нар. „халлю“/корейска/ вълна, обхванала Тайван, Хонг Конг, Япония и дори западния свят.
Съвременната историческа драма става най-горещия жанр и дори консервативната KBS се заема с първата си подобна продукция – „Emperor of the Sea“ (2004). С участието на актьора Чой Су Джонг, ветеран от много исторически драми („Dae Jo Young“, „Emperor Wang Gun“), ролята на Чанг Бого е взета от историята на обединената династия Шилла, когато той е един от най-популярните търговци на времето си. Шоуто смесва мелодрамата с екшън и приключения, напомняйки на американския „Гладиатор“. От тази продукция изгрява звездата на Сонг Ил Гук с впечатляващото му представяне като злодея Йом Джанг. Въпреки това KBS продължава да залага на епическите исторически драми, които засягат най-вече националните военни герои. И става ясно, че това определено е тяхното призвание, след като пускат „The Immortal Lee Soon Shin“.

Хибридите

104 епизода на „The Immortal Lee Soon Shin“ били съпътствани от високи и ниски рейтинги заради противоречията с историческите факти и неубедителното начало. Но след като историята набрала скорост, подкрепена от впечатляваща компютърна графика и мащабни битки, които се виждат рядко извън продукциите на Холивуд, с невероятната игра на Ким Мьонг Мин, който бил избран в последния момент за адмирал И Сун Шин, цялата страна попаднала в плен на един от най-ярките образи в историята на Корея.
Комбинацията от епична история, типична за KBS продукциите, и стилът, асоцииран със съвременния поглед на MBC (силен фокус върху развитието на героите и техния живот извън историческите факти) донесла огромния успех на сериала. Подобен хибрид е „Shin Don“ на Чонг Ха Йон, който спечели възхита от феновете, но успява да мине малко над 10% рейтинг. Историята за лошия и егоистичен монах (според чосонските архиви) Шин Донг, който е виждан като задкулисен играч, е преразгледана от един от най-добрите сценаристи. Чонг представя неговия живот в нова светлина, показвайки защо миналите описания са предубедени. Отношенията между Шин Дон и последния крал-реформатор на Корьо – Конгмин, интригите и дворцовата политика, приятелството и трагичната им съдба стават прекрасна сцена за няколко забележителни актьорски превъплъщения (Чонг Бо Сок, Сон Чанг Мин, О Хьон Кьонг, Он Ман Сок и др.), които се борят осем месеца с една незабравима смес от подобие на гръцка митологическа трагедия и интересни исторически обяснения.

Новите пионери

Последните пет години съвременната историческа драма е в своя най-голям разцвет. Хитът на И Джун Ик „The King and The Clown„, който разби всички рекорди, направи истински звезди от Кам У Сонг и И Джун Ги, но и събуди с нови сили интересът към традиционната култура. С над 12 млн. продадени билети историята за двамата клоуни и тяхната странна връзка с тиранина Йонсан променя начина, по който жанрът се представя на големия екран. Ако „Hur Jun“ бе пионерът за телевизионните продукции, влиянието на жанра върху киното идва малко по-късно, започвайки с римейка на „Опасни връзки“ от 2003 с участието на Пе Йонг Джун – „Untold Scandal“ и се усилва с „The King and The Clown“ през 2005.
Популярността на жанра набира скорост още повече с идването на хита на МВС „Jumong„, който приключва през март 2007 с невероятните 51% рейтинг и над 7 млн. долара продажби в други страни. Разказът за основателя на Когурьо – Чумонг (в ролята е Сонг Ил Гук) е идеален пример за новия жанр историческа драма, която се насочва към драматичните моменти, вместо да набляга на историческите факти. Дори драмата на KBS „Hwang Jin Yi“ с участието на Ха Джи Уон постига подобен успех с помощта на смесица от красиви костюми и поглед назад към живота на най-известната кисенг на Корея.
Краят на 2007 година бележи нов пик в интереса към жанра с излизането на високобюджетната продукция, за която са отделени 45 млн. долара, „The Story of the First King’s Four Gods“. Това е първата драма, заснета изцяло, преди да бъде излъчена, с участието на Пе Йонг Джун, Чой Мин Су и Мун Со Ри в първата й телевизионна роля. Рейтингът достига средни стойности от над 30% и заслужено привлече отново вниманието на чуждите страни към корейския жанр.
Заслужава да се отбележи и филмовата продукцията на Чанг Юн Хьон „Hwang Jin Yi„, която бе изиграна от Сонг Хе Гьо.

Заради навлизането на по-комерсиалните съвременни драми, историческите продукции започват да губят от рейтинга си и за хитови се считат достигналите над 30% зрителски интерес. Следващите години бълват множество представители на жанра, които се радват на много внимание не само от корейците, но и от вече спечелените от предишните драми почитатели на корейската история.

Последните представители

Вече сами сме свидетели на успехите и неуспехите на настоящите корейски исторически драми. 2008 година се отличава с яркото представяне на И Джунг Ги като „Iljimae„, който му носи огромна популярност и среден рейтинг от 23%. И Бьонг Хун отново напомня за усета си с драмата „Yi San„, която бие  „Iljimae“ и достига до 38-те процента.

Списъкът на 2008:

  • Daewang Sejong – историята за крал Седжонг, създателят на корейската азбука „хангъл“
  • Strongest Chil Woo – полицейски служител от ерата на Чосон, който става наемник, за да отмъсти за смъртта на семейството си
  • Hong Gil Dong – корейския Робин Худ, чиято история е измислена, но се развива по времето на Чосон
  • Yi San – разказ за крал Чонгджо, един от най-обичаните владетели на Корея
  • The King and I – в основата на сюжета е животът на евнуха Ким Чо Сон, верен служител на крал Мунджонг и крал Йонсангън
  • Iljimae – отново базирана по времето на Чосон, за среднощен крадец, който граби от богатите и дава откраднатото на бедните
  • The Painter of the Wind – момиче с талант в рисуването, се преструва на мъж, за да открие убиеца на баща си
  • Bicheonmu – китайско-корейска продукция за обречена любов, базирана на легенда

Хитът на 2009 е на МВС – „Queen Seon Deok„. Драмата достига рекорден интерес спрямо останалите южнокорейски продукции с над 40% зрителски рейтинг. Популярността й се разпростира из цяла Азия – Япония, Китай, Филипините, Тайланд, Виетнам, Малайзия, Сингапур и Индонезия, където дори е показана два пъти. Първата кралица на Корея – това е в основата на сюжета за династията Шилла, управлявала 15 години през 7 век. Продукцията е с невероятна сценична атмосфера, красиви костюми и декори, разкриващи целия блясък и богатство на кралството, които могат да се видят и днес от запазените скъпоценни накити и впечатляващата кралска корона, която се съхранява в Националния исторически музей.

Списъкът на 2009:

  • The Kingdom of The Winds – продължение на историята за Чумонг, разказваща за неговия внук Му Хьол, роден с проклятието, че ще доведе до края на Когурьо. Базиран е на манга.
  • Empress Chun Chu – третата императрица на Корьо, която се бори срещу тунгуските племена от Манджурия
  • Queen Seon Duk – първата кралица на кралство Шилла
  • The Return of Iljimae – смесица от съвременна и историческа приказка за защитника на бедните
  • Ja Myung Go – базиран на легенда за свещения барабан на кралство Нангнан, който го предпазвал от враговете

Продуцентът И Бьонг Хун направи нов удар през 2010 с историческата драма „Dong Yi“, която малко наподобява хита му „Dae Jang Geum“ с историята за младата жена Донг И, по-късно известна като Чой Сок Бин, която с острия си ум и упоритост не се отказва да възстанови честта на семейното име. Тя се превръща в любовница на крал Сокджонг и става майка на 21 крал на Чосон – Йонгджо. Главната роля е поверена на Хан Хьо Джо.

Другият ярък представител на съвременната историческа драма през тази година е „Chuno“ – смесица от история, екшън, комедия и любовна драма за преследвачи на роби. Рейтингът на драмата скача над 20-те процента още на първия епизод, а след третия е неотменно над 30-те.

Списъкът на 2010:

  • The Reputable Family – историята на благородническото семейство Чой
  • Merchant Kim Man Deok – жена, родена на Чеджу по времето на Чосон, която се превръща в един от най-добрите търговци
  • King Geunchogo – войнственият крал на Пекче, при който кралството достига небивал възход
  • Sungkyunkwan Scandal – макар да е по-скоро хибрид с лековата комедия, позиционирана по времето на крал Чонгджо, сюжетът разкрива част от порядките на младите благородници
  • Chuno – драматична история за отмъщение
  • Kim Soo Ro – легендарният основател на Къмкуан Кая, част от конфедерация Кая, която е била доминиращ фактор в морската търговия по времето на Трите кралства
  • Jejoongwon – действието се развива през 1885, когато в Корея е създадена първата модерна болница

За жанр с над 80 годишна история, сагък преминава през множество трансформации, адаптирайки се към предпочитанията на променливата си аудитория. Неотменно остава обаче виждането, че историята е вид диалог с миналото, който не трябва да бъде прекъсван, а корейците са открили успешен начин да го утвърдят по най-въздействащия начин.

По материали от: yesasia.com

Като подарък за всички почитатели на сагък жанра, ето един румънски блог, който се води на английски, с доста богат списък от всички излезли до момента продукции.

Sageuk Blog – History Relived

Вашият коментар