Корейската приказка за вярната девойка Чунхянг

Една от най-популярните пансори приказки, която е оцеляла и до днес в различни вариации, е история за голяма любов и вярност между двама влюбени от различни социални класи. Като всяка приказка, и тази лежи на истински факти, които може да прочете след края на долния разказ. И така, настанете се удобно и …приятно четене :).

Легендата

Живял едно време в провинция Чолла, град Намуон, млад мъж на име И Монг Йонг, син на магистрат с висока позиция. Монг Йонг притежавал голям поетичен талант и бил привлекателен младеж.
Една красива сутрин господарят И Монг Йонг извикал своя слуга Пангджа и му заръчал да го заведе на място, където имало диви цветя. Пангджа го повел към един летен павилион, наречен Куанхаллу.
Докато гледал към далечните планини, наслаждавайки се на красивата обстановка, И Монг Йонг зърнал между дърветата млада девойка, която се люлеела под едно от тях. Любопитството му се пробудило от красотата на момичето и той поискал да узнае коя е тя. Пангджа му обяснил, че това била Чунхянг (името й означавало „пролетно ухание”) – дъщеря на бившата кисенг Уолме. И Монг Йонг настоял Пангджа да съобщи на Чунхянг, че господарят му иска да се запознае с нея.
Нима не е ясно, че пеперудата трябва да потърси цветето, а гъската да последва морето?” остроумно казала Чунхянг. Вятър разлюлял черните й коси, а червената панделка, с които били вързани, се погалила нежно румените й бузи. Чистото й лице разцъфтяло от щастие.
„Утрото ми носи добър късмет. Защо да чакам утрешния ден? Защо да не говоря сега с това красиво момиче?” си помислил И Монг Йонг.
Но тогава Чунхянг скочила от люлката и побягнала към дома си. Спирайки пред оградата на къщата до едно прасковено дърво, тя откъснала едно от цъфналите цветенца и го целунала. Лицето й поруменяло още повече и след миг момичето изчезнало в къщата.
Пангджа станал свидетел на особеното състояние, в което изпаднал господарят му, и бързо го повел обратно към къщи. Младежът бил като в транс. Не усетил кога минала вечерята му с родителите, не виждал буквите в книгата, която четял. Пред очите му се появявали само два символа – „пролет” и „ухание”, Чунхянг. Той повикал Пангджа и си рекъл: „Още тази вечер трябва да видя Чунхянг. Не каза ли тя, че пеперудата трябва да търси цветето?”
Двамата тръгнали към къщата на Чунхянг и стигнали до прасковеното дърво до оградата. През отворените врати на дома на момичето, И Монг Йонг чул думите на майка й.

Тя разказвала за странен сън, в който син дракон се увил около дъщеря й и я отнесъл, литвайки в небето.
С думите й, И Монг Йонг излязъл от тъмнината и помолил да разговаря с нея. Падайки на колене, той помоли жената за ръката на дъщеря й. Уолме била поласкана от вниманието на благородника към Чунхянг и се зарадвала, че мечтата й за светло бъдеще на детето й най-сетне се сбъднала. С щастие в сърцето тя казала:
Като син на благородник, не може да се ожениш официално за Чунхянг, която е дъщеря на благородник. Но ако си съгласен да сключиш таен брачен договор и да се закълнеш да не я изоставяш, това ще бъде достатъчно.”


Тогава И Монг Йонг изрекъл следните думи:
„ Синьото море може да стане поле с черници, а полето може да се превърне в море, но чувствата ми към Чунхянг никога няма да се променят. Небесата, земята и всички богове са свидетели.”


Същата нощ двамата влюбени сънували патици, плуващи заедно. Няколко нощи младежът посещавал своята любима, докато тя го дразнела, че той трябва да си е вкъщи и да учи, защото няма да успее да достигне поста на баща си. За съжаление, дните им заедно били преброени.
Не минало много време след тайния брак, когато бащата на И Монг Йонг бил издигнат до кралски чиновник и трябвало да замине за столицата, заедно със сина си. Същият ден Монг Йонг споделил лошата новина с любимата си и двамата се разделили с много сълзи при павилиона Куанхаллу. В знак на своята любов Чунхянг му дала пръстен с думите: „Това е символ на любовта ми към теб. Пази го до следващата ни среща. Не ме забравяй! Ще ти остана вярна и ще те чакам да ме отведеш в Сеул.”
На мястото на стария магистрат пристигнал нов, който веднага поискал да се види с прекрасната девойка Чунхянг, за която бил чувал да се говори. Въпреки опитите на служителите му да го спрат с думите, че тя е вече омъжена за И Монг Йонг, той заповядал да я доведат веднага. Със страх в сърцето, момичето придружило слугите. Магистратът я огледал добре и подканващо казал: „Чух доста за теб в Сеул, а днес се убедих, че си много красива. Ще дойдеш ли при мен?”
Подбирайки внимателно думите си, Чунхянг отговорила: „ Отдадена съм на И Монг Йонг, затова не мога да удовлетворя молбата ви. Кралят ви е изпратил тук, за да поемете грижите за хората. Вие носите голяма отговорност към трона. Ще бъде по-добре да изпълните задълженията си и да раздавате правосъдие според законите.”
Предизвикателството в думите на Чунхянг не убегнало от вниманието на магистрата. Изключително ядосан, той заповядал тя да бъде хвърлена в затвора.
Защо ме изпращате в затвора?” изразила с думи протеста си Чунхянг. „Не съм направила нищо лошо. Всяка омъжена жена трябва да бъде вярна на съпруга си, също както всеки магистрат трябва да бъде верен на краля.” Разгневен до крайна степен, съдията повторил заповедта. И така Чунхянг се озовала в затвора, където била измъчвана за дръзките си думи.
През това време, в Сеул, И Монг Йонг сериозно залегнал над учебниците и изучил най-известните китайски класически произведения. Взел с най-високо отличие всички изпити за магистрат и станал кандидат за кралски чиновник. Кралят му предложил като признание за големия му успех: „Губернатор ли искаш да си или магистрат?”
Бих искал да стана таен инспектор” отговорил И Монг Йонг. Длъжността му била тайно да наблюдава магистратите и да следи за злоупотреби с властта. Преоблечен като просяк, той обикалял из страната, изпълнявайки задълженията си, докато един ден не се озовал близо до Намуон, в малко селце в района, където жителите сеели ориз.
Докато работели, селяните пеели тъжна песен: „ Излизаме в знойната жега, орем сухата почва, семена посяваме и се молим оризът да порасне. За краля на първо място, за бедните също, малко ориз и за пътниците, които чукат на вратата ни, и още – за родовите церемонии. Но магистратът ни взима всичко останало, с какво да живеем?!”
С интерес И Монг Йонг ги попитал: „Чух, че магистратът на Намуон се е оженил за Чунхянг и сега двамата живеят в щастие.”
„Как може да говориш така?” с гняв казали селяните. „Тя е невинна, вярна на любовта си и с чисто сърце. Голям глупак си, за да говориш така за нея и за тиранина, който е толкова жесток към нея. Съдбата й още по-злочеста заради синът на бившия магистрат, който я прелъсти и я изостави, без да се интересува повече от нея.” С обидни думи те наричали самият И Монг Йонг, без да знаят кой стои пред тях. Гневът им шокирал младежа. След като разпитал и останалите жители, се оказало, че дори и местните благородници споделяли мнението на селяните. На едно от техните събирания, той дочул разговор между двама мъже. „Какви тъжни дни! Чух, че младата жена Чунхянг ще бъде екзекутирана след няколко дни,” казал единият.
Този магистрат е негодник! Мисли само как да сломи Чунхянг, но тя е като бамбук и няма да се огъне. Ще остане вярна на съпруга си,” споделил другият. „Мъжът й е още по-голям нещастник! Как може да изостави горкото момиче?!”
Дълбоко засрамен от думите им, И Монг Йонг бързо тръгнал към Намуон с тежест в сърцето.
През цялото това време Чунхянг вехнела в затвора, но оставала вярна на любовта си. Един ден тя сънувала особен сън, в който видяла своя дом. Градината с цветята, които била засадила, била цялата в бурени. Огледалото в стаята й било счупено, а обувките й висели на трегера на вратата. Момичето помолило един сляп старец, минаващ край килията й, да разтълкува съня й.
„Ще ти кажа какво означава. Изсъхналата градина ще даде нов плод, звукът от счупеното огледало ще бъде чут от целия свят, а обувките на вратата са символ на голямата тълпа, която ще дойде да изрази почитанията си.”
С благодарност към стареца, надеждата на Чунхянг се възродила. Но съдбата не била благосклонна. Същият ден магистратът повикал своите подчинени и им казал: „След три дни ще организирам голям празник, на който ще поканя всички магистрати от околията. Тогава ще екзекутираме Чунхянг.”
Монг Йонг вече бил пристигнал в града и веднага посетил дома на Чунхянг. От начало майка й не го познала заради просешките дрехи, в които бил облечен. Той й признал кой е и се заклел, че сърцето му никога не е изоставяло Чунхянг. Двамата отишли при килията й, за да се видя с нея. Събудена от виковете им, момичето веднага ги попитало дали са чували нещо за И Монг Йонг. Майка й отговорила, че вместо него, е дошъл просяк, който твърди, че е И Монг Йонг.
В момента, в който И Монг Йонг застанал на прозореца, Чунхянг го разпознала и протегнала ръце през решетките към него, прегръщайки го колкото можела.
Може да съм в дрехи на просяк, но сърцето ми не е такова!” й казал И Монг Йонг.
Скъпо сърце, колко ли тежко е било пътуването ти?,” му отговорила Чунхянг. „Върни се обратно с майка и си почини. Само те моля едно – утре трябва да посрещна смъртта си след празника, затова ела сутринта. Искам да ти се порадвам още веднъж, преди да умра.”
И Монг Йонг се върнал в къщата на любимата си и легнал в стаята й. На другата сутрин майка й отишла да го събуди, но с изненада видяла, че той вече не е там. Той бил станал още призори и отишъл да намери своите помощници, също преоблечени като просяци, за да ги инструктира относно плановете му за предстоящия ден.
След което И Монг Йонг отишъл директно на банкета, организиран от магистрата. Успял да се промъкне в залата и се изправил пред него. „Беден човек съм, казал той. Гладен съм. Моля ви, дайте ми малко хляб.” В Корея било традиция по време на големи празници просяците да посещават тържествата и да молят за подаяние. Магистратът обаче се ядосал на натрапника и заповядал на слугите си да го изгонят навън.
За втори път И Монг Йонг влязъл в дома на магистрата, като се покатерил на раменете на един от подчинените си. Прескачайки стената, той попаднал на магистрата от Унбонг – Пак Йонг Джанг. „Гладен съм, може ли да дадете нещо за хапване?”, казал И Монг Йонг. Благородникът го съжалил и извикал една от кисенгите да го нахрани.
Тогава И Монг Йонг се обърнал към Йонг Джанг: „Задължен съм ви, че ми дадохте хубава храна и искам да ви се отплатя с поема” и му подал парче хартия, на което били написани стиховете:
„Червеното вино в златния бокал
Кръвта на хиляди хора е събрало,
Това месо прекрасно, в табли от нефрит
На хиляди животи станало е същност и плът,
Есенциите горящи на този банкет
Сълзи на гладни, изливащи се от хлътнали очи.
По-силно от пеещите шумни куртизанки
се чува тътен от подтиснатите хорски болки.“


Йонг Джанг се притеснил и го подал на домакина с думите: „Нима е срещу нас?” Магистратът поискал да разбере кой е написал поемата. „Един млад просяк”, отговорил Йонг Джанг, сочейки И Монг Йонг. Страх започнал да сковава тялото му, защото подобни стихове не може ли да идват от обикновен беден просяк. Той се изправил и бързо напуснал празненството. Останалите магистрати също решили да го последват, но били пресрещнати при портите от хората И Монг Йонг. Много скоро те разбрали, че пред тях стои истински кралски инспектор. Скупчени в единия край на двора на магистрата, всички видели кралския печат, който всеки инспектор получава лично от владетеля.

И Монг Йонг веднага заповядал Чунхянг да бъде освободена и казал да й предадат: „Кралски пратеник е дошъл за теб. Той ще изслуша какво е станало и ще издаде присъдата.”
В затвора Чунхянг била ужасена: „Ще умра! Моля ви, нека видя майка си!” Двете се прегърнали със сълзи на очите, а Чунхянг попитала къде И Монг Йонг.
„Кралския пратеник чака. Стига се бърборили!” пришпорили ги слугите и преди двете да кажат й дума, Чунхянг била изведена на двора и поставена пред завеса, зад която се намирал кралския инспектор. Неумолимите му думи пронизали сърцето на момичето: „След като не обичаш магистрата, ще обикнеш ли мен? Ще дойдеш ли при мен – кралския инспектор? Ако откажеш, ще наредя на служителите си да те обезглавят незабавно.”
„Господи!”, възкликнала Чунхянг, „Колко нещастни са хората на тази страна! Първо магистратът, после вие – кралския инспектор, който трябва да защитава и помага на изпадналите в беда – всички обричате на смърт едно бедно момиче, което желаете. Колко мъка има в сърцата на хората! Колко е жалко да си жена!”
Тогава И Монг Йонг наредил да я развържат и й казал: „Вдигни глава и ме погледни!”.
Не”, отговорила Чунхянг, „Няма да ви погледна, нито ще ви слушам. Можете да нарежете тялото ми на парчета, но никога няма да дойда при вас.”
Дълбоко развълнуван, той свалил пръстена от ръката си и накарал един от слугите да го покаже на момичето. Когато тя видяла подаръкът, който била дала на любимия си, тя погледнала инспектора и разпознала в него И Монг Йонг.
Той наредил тя да бъде отведена у дома. Хората, свидетели на случката, крещели от радост и поздравявали двамата влюбени. С правомощията си на кралски инспектор, И Монг Йонг прогонил магистрата на далечен остров, докато не се разкае за злодеянията, които бил причинил на хората на Намуон.
При завръщането си в Сеул, И Монг Йонг довел със себе си и своята съпруга. Като доклад към своите разследвания той прикрепил и нейната история. Кралят прочел за случилото си и бил удивен да научи за подобна вярност у бедно момиче от село. Той издал декрет, с който я провъзгласил за достойна жена, която не отстъпва по вярност на която й е да благородническа дама, и я дал за пример на всички жени в страната.
Чунхянг родила три сина и три дъщери на И Монг Йонг и всички живели дълги години в щастие и сговор.

Фактите

Според държавните архиви, Чунхянг, Монг Йонг и магистратът са реални лица. Най-голямата разлика с истинските събития е, че истинската Чунхянг се самоубила, а името на Монг Йонг е съвсем различно. Във времената, когато те живеели, хората от различните класи не можели да сключват бракове. Това била причината Чунхянг да се отнеме живота си, след като Монг Йонг я напуснал.
Монг Йонг прекарал юношеските си години в Намуон, а красотата на Чунхянг била поразяваща, така че идеята за корумпирания магистрат също може да не е съвсем измислена. Монг Йонг бил много умен младеж и затова кралят го изпратил обратно в Намуон, за да провери корумпираните служители.

Той не могъл да забрави за Чунхянг, дори и след много години. Любовта му била толкова дълбока, че често се връщал в Намуон и говорел със старите кисенг за нея.

/Картините се намират в двореца Куангхаллу/

Източник: Information System for Teaching and Research on Korea

Вашият коментар