Трите мъдри маймуни
В Ориента хората считат маймуните за богоподобни същества. В хиндуизма за тяхно въплъщение се счита Хануман – герой с необикновени сили, който е можел да пренесе целите Хималаи на гърба си. Казват, че тази история е в основата на китайската приказка за героя Сунвуконг, интелигентен и сръчен човек с опашка. Затова в Китай хората казват, че ако имаш маймуна в обора, това ще пази конете здраве. Същото вярване се разпространява и в Япония.
Китайският календар се състои от два елемента – джуни-ши (12 знака на зодиака) и джикан (10 черти, представляващи предмети, групирани в петте елемента). Дупликациите се премахват от комбинациите между тях и се получава цикъл от 60 времеви отрязъка и за 60 дни всички се изреждат. Най-магичния от всички е т.нар. кошин-но-хи (един от дните на маймуната). Преди много време, на този ден китайците празнували до зори. Вярвало се, че санши – трите лоши червея, които живеят в тялото на всеки човек, излизат и отиват на небето, докато човек спи, за да съобщят на Краля на небето за греховете на човека. Така оставащите дни живот на всеки щели бъдат намалени според тежестта на греховете, които е извършил.
Затова хората оставали будни цялата нощ, за да попречат на санши да свършат задачата, за която били призвани.
Това вярване също се пренесло в Япония и се превърнало във фестивал, в който хората отправяли молитва след молитва през късните часове към бога-маймуна за по-голямо дълголетие. Разпространила се практиката „не виждай зло, не чувай зло, не говори зло„. Вярвало се, че чрез нея санши няма да съкратят живота, защото греховете биха останали незабелязани. От тази притча се родили и прочутите Три маймуни, познати вече и в целия свят.
Името на тази, покриваща очите си и невиждаща злото, е Мизару. Киказару покрива ушите си, които не чуват нищо зло, а маймуната, скрила устата си и не говореща нищо зло, е Ивазару. Понякога може да се срещне до тях и четвърта, която наричат Шизару. Тя е символ на принципа „не прави зло” и се изобразява скръстила ръце пред тялото си.
Първата поява на Трите маймуни в Япония е на вратата на известния шинтоистки храм Тошогу в Никко. Създателят й Хидари Джингоро вероятно е изобразил с тях Правилата на Конфуций, използвайки ги като начин да покаже цикличността в живота на човека. В „Аналектики” се споменава: „ Не гледай това, което е обратното на благоприличието, не слушай това, което е обратното на благоприличието, не говори това, което е обратно на благоприличието, не прави нищо, което е обратно на благоприличието.” Затова някои считат, че животните въплъщават максимата, че ако не чуваш, виждаш и говориш зло, ще бъдеш пощаден от всичко зло.
Възможно е обаче и причината зад принципа да е много по-проста – обикновена игра на думи. На японски „мизару, киказару, ивазару” буквално означава „не гледам, не чувам, не говоря”, изхождайки от старата форма на негативната форма на глаголите, завършваща на „zaru”, което много наподобява на думата „saru” – маймуна.
От друга страна, Тошогу е шинтоистки храм, а будизмът има силно влияние от Китай, откъдето и маймуните са на особена почит. Изобразяването им по този начин може да носи и смисъл на „не видях, не чух, не казах” – символизирайки всички лоши неща, които хората правят и от които се страхуват, че ще повлияят на продължителността на живота им.
Разпространените на Запад образи на трите маймуни са придобили също по-различно тълкуване. Вместо активното отношение да не търсиш зло, те са станали символ на пасивното държание – с тях често се асоциира човек, който не иска да бъде въвлечен в дадена ситуация или някой, който отказва да вземе активна позиция.