Уон Бин след участието си в “The Man from nowhere”

И други актьори освен Уон Бин са красиви. Но много малко могат да накарат да се замислиш: „Как може един човек да е толкова привлекателен?!” И има още по-малко актьори, които могат да боравят с външността и чара си, преобразявайки всяка роля, която поемат. Уон Бин в “The Man from nowhere” е точно такъв. Умело подбира моментите, когато ще пусне своя чар да блесне, без да вреди на атмосферата на филма. Способността му да намира тази деликатна точка идва от опита, който бавно е изградил от дебюта си през 1997 г досега.

10: Чухме, че при дебюта си споделил, че си станал актьор, защото си гледал Чой Мин Со в „The Terrorist”. “The Man from nowhere” също е екшън и засяга темата за самотния мъж. Какво беше усещането?
УБ: За мен „The Terrorist” беше най-великият филм на всички времена. Мечтаех да стана актьор, след като го гледах. Доста се забавлявах по време на снимките на “The Man from nowhere”. Това беше нов жанр за мен и ми хареса още повече заради комуникацията, която моят герой имаше с детето.

10: Сигурно е било вълнуващо.
УБ: Забавно беше. Много хора се притесняваха, че мога да пострадам от многото екшън сцени, но на мен ми харесват движенията и потта. Имах чувството, че играя игра при екшън сцените. Не съм участвал досега в подобен тип филми и физически ми беше трудно, но същевременно и непознато, така че имах усещането, че научавам нещо ново.

10: Стилът на екшън сцените в “The Man from nowhere” изглеждаше от особено значение. Например острието, което Те Шик използва, за да отреже косата си. Много внимание бе обърнато на бойните сцени.
УБ: Режисьорът И Чонг Бом комбинира три вида бойни изкуства от югоизточна Азия – Шилат, кали и арнис – така че да подхождат на филма. Ча Те Шик като бивш специален агент трябваше да бъде достатъчно умел да притисне веднага противника си и смятахме, че е важно да се използват бойни изкуства, които да се покажат на практика.

10: Какво беше мнението на режисьор И за вашите бойни умения?
УБ: Той не поиска нито веднъж нещо да бъде направено по определен начин. Всичко, което направи, беше да ми разкаже за емоционалните аспекти на Те Шик и да ме помоли да изразя неговия гняв чрез екшън движенията. Каза ми, че иска да покажа по-скоро изблика му от емоции, отколкото да направя една страхотна бойна сцена.

10: Мисля, че тези чувства изпъкнаха най-вече в последната екшън сцена, когато той бе изключително емоционален. Как се опитахте да изразите това?
УБ: В тази ситуация за Те Шик нямаше причина да продължава да живее, ако детето, което искаше да спаси, вече не съществуваше, защото бе изгубил всичко. Точно затова реших да го покажа като още по-коравосърдечен и невъзмутим. И като човек в такова състояние смятах, че той ще преодолее противниците си по най-бързия начин, със студена преценка, отколкото воден от ярост.

10: Сигурно се е наложило да влезете във форма, за да може тялото ви да изглежда като на специален агент. При близките планове имах чувството, че сте изключително здрав.
УБ: Смятах, че Те Шик трябва да се движи бързо като котка, защото е специален агент, а самите движения или походката му да са по-резки. Влязох във форма, като се концентрирах на това да направя малки и жилави мускули, отколкото да се стремя към обем.

10: Като специален агент Те Шик е минал през изключителни трудности и е много брутален към враговете си. И все пак рискува живота си за едно дете. Какво мислите за това?
УБ: Не мисля, че го правеше, за да спаси само едно дете. По-скоро го направи, за да се освободи от собствената си болка от миналото. Живееше сам, без близки, но у него имаше чувство на вина към семейството му. Затова за мен той беше човек, който се опитва да се освободи от миналото си със спасяването на детето.

10: Значи затова беше сам в заложната къща? Интересно беше да видим какви са сега заложните къщи в Корея.
УБ: Това е едно самотно място, без досег с реалността, което много прилича на затвор заради решетките. Детето също го казва в един момент – все едно Те Шик е в затвора. Мисля, че той вероятно се е заключил сам в този „затвор” заради чувството си на вина към семейството.

10: Не беше ли трудно да изразявате негови емоции чрез едва доловими изражения или единствено чрез поглед?
УБ: Беше, но това се оказа най-привлекателната част. Тъгата, която той пазеше в сърцето си, бе показана по-добре, защото той избягваше ненужните реплики, като потискаше емоциите си, вместо да ги изрази с преувеличени жестове или крясъци. Затова и говорех по-ниско и накъсвах думите. През последните три години той бе човек, който не бе общувал с почти никого.

10: Много хора казват, че сте от хората, които не говорят много. Смятате ли, че си приличате по това с Те Шик?
УБ: Всяка роля, която съм играл, има нещо общо с мен по някакъв начин и същото се отнася и за Те Шик. Е, да кажем, че не е точно подобие, а по-скоро, че и аз обичам да съм сам… 🙂

10: По-комфортно ли се чувствате, като прекарвате времето си сам?
УБ: Не съм винаги сам, просто хората така ме виждат :).

10: Какво правите, когато сте сам?
УБ: Рисувам или снимам. Това е моето уединение и тогава се чувствам най-добре. Обичам да правя неща с други хора, но имам нужда от време за нещата, които правя сам. Рисуването стабилизира емоциите ми, когато се чувствам объркан.

10: Мисля, че много хора ви чувстват твърде далечен, защото се появявате предимно във филми и така сте по-труден за контакт. И отделно от това също не ви виждаме много често.
УБ: Не е ли така при всички? 🙂 Всъщност и на мен ми се иска хората да ме видят чрез повече роли. Но някои от филмите излизат две години след като са били снимани – дори с “The Man from nowhere” реших да участвам два месеца след края на снимките за “Mother”, но той излезе чак след година. Затова хората усещат дистанция, необходимо е по-дълго време за част от филмите да достигнат публиката. Всъщност аз обичам нещата да стават бавно.

10: Не изглежда да сте нетърпелив.
УБ: Не казвам, че е лошо да покажа на публиката много страни от себе си за кратко време, но аз ще бъда актьор още дълго. Затова мисля, че е по-добре да натрупвам опит постепенно.

10: Какво според вас научихте от участието си в “Mother”?
УБ: Бях много нервен по време на снимките, но и имах усещането за свобода в същото време. Мисля, че успях да усетя актьорската игра по-добре и да стоя пред камерата по-комфортно, едновременно с което и да се забавлявам.

10: Не беше ли забавно още от начало?
УБ: Все още не мисля, че е забавно. По-скоро е трудно. Мисля, че продължавам с това от разочарование. Продължавам да мисля, че бих могъл да се справя и по-добре със следващата роля. Естествено изпитвам катарзис при играта. Радвам се за това и си казвам, че искам да стана още по-добър следващия път.

10: Кое считате, че е най-важно при избора си на роля?
УБ: Първо сценарият трябва да е силен, както и историята, която разказва. И макар че не е било нарочно, смятам, че всички роли, които съм играл досега, са били човечни. Всички имаха влечение към други хора. Същото се отнася и за “The Man from nowhere”, където присъстваше любов между мъж и дете. Затова се чудя дали бих се включил във филм, ако няма подобна форма на комуникация.

10: Твърдите, че начинът, по който героят комуникира, е по-важен от екшъна?
УБ: И действието е важно, но и аз, и режисьорът не мислехме, че е по-важно. Не можеш да развълнуваш някого с екшън. Смятах, че екшън сцените ще бъдат убедителни само когато емоциите на героя ми са ясни на публиката и се фокусирах върху това.

10: Затова ли се съгласихте да участвате във филма? Героят трябваше да е по-възрастен в оригиналния сценарий, но чух, че сте убедили режисьора защо вие искате да играете.
УБ: В началото, когато прочетох сценария, нямах идея за това, а просто ми стана интересно защо носи това заглавие. Мислех, че ще е за някой, който е живял дълго и е минал през много трудности. Но не се оказа така. Бях привлечен от него, образът му ми се стори страхотен. Нищо освен възрастта му не се промени, нито репликите, нито екшън сцените, защото получих ролята. Не бих могъл да участвам във филма, ако той беше старец, който просто показва невероятни бойни умения и не изпитва болка.

10: За разлика от предишните ви филми, в “The Man from nowhere” поехте роля, която фокусира всичко към нея. Не се ли почувствахте притиснат от това да водите през целия филм?
УБ: Нямах такова усещане по време на снимките, защото за първи път правех нещо подобно. Никога не съм участвал във филм, където да бъда толкова зает с мисълта за това, че трябва да разреша ситуацията, в която съм попаднал, по възможно най-бързия начин. Нямах време да мисля за напрежение. Режисьорът ми каза, че може да имам трудности да се справя сам с подобен вид филм, но аз забравих за това, казвайки си, че съм играл и в други филми, така че колко по-трудно може да е :)? Всъщност се опитвах да не допусна това усещане за напрегнатост, защото знаех, че крайният продукт няма да стане добър. Осъзнах какво е имал предвид, едва след като приключихме снимките.

10: Не изглежда да имате амбицията да станете по-популярен или да се интересувате от кариера в чужбина.
УБ: Мисля, че това би била чудесна възможност за мен като актьор. Не съм имал подобен шанс, не че не съм имал интерес :). Не съм от напористите хора. По-скоро съм от тези, които дават най-доброто от себе си.

10: Такава личност ли сте наистина?
УБ: Не съм от хората, които правят първата стъпка. Винаги съм усещал, че нося голяма отговорност да се справя по най-добрия начин с това, което имам, за да не разочаровам хората. Мисля доста за това, че трябва да се справя добре с всичко, за което отговарям.

10: Смятате ли тогава, че вашият характер има влияние върху пътя, който сте извървели досега? Изглежда, че изграждате един образ за себе си чрез изборите, които правите.
УБ: Не е така. Не съм мислил предварително, че трябва след ролята си в “Mother” трябва да поема тази в “The Man from nowhere”. Не съм от придирчивите. Заемам се с това, което ме докосне, така че каква роля е това не е важно. От значение за един актьор е колко успешно ще се справи на сцената, която му е предоставена, и каква е тя, както и да може да играе свободно там.

10: За какъв човек се считате?
УБ: Опитвам се да отдам най-доброто от себе си на момента. Защото той няма да се върне и ти няма да можеш да се върнеш, след като той отмине. Естествено ще има моменти, когато ще погледна назад и ще съжалявам, но искам да живея без съжаление, доколкото мога.

10: Не съжалявате ли в момента за нещо?
УБ: И да е така, това няма да промени нищо. Най-доброто за мен е да изживееш всеки момент и да се надяваш, че няма да има много неща, за които после да съжаляваш.

Интервюто е превод от статията в 10 Asia.