„Трот“ – началото на корейската поп музика

Историята започва през 30-те години на миналия век. Корейските традиционните изпълнители, които са били обучавани в пансори, започнали да пеят и популярни японски песни на корейски. Това официално се счита за раждането на „поп песента“  в нейната най-точна форма (т.е. записване на музика, която да се слуша от хората, с търговска цел).
Сред първите изпълнители в този стил са То Уол Сек (도월색), Ким Сан Уол (김산월) и Юн Шим Док (윤심덕), както и изключително популярните през 30-те и 40-те Нам Ин Су и Пек Ньон Сол. Доминиращата музикална форма от тази ера е това, което сега се нарича трот (트로트) – песни, притежаващи отличаващ се ритъм 1-2, 1-2, който e ясен и запомнящ се, а текстовете са прости и лесни за възпроизвеждане. Думата е японска адаптация на фокстрот, вид американски танц, популярен през 30-те години. Приликата на трот с японския стил енка може да убеди някои, че е произлязъл точно от него, макар че много корейски специалисти не биха се съгласили с това твърдение.

Корея получава своята независимост от японската окупация през 1945 и преминава през опустошаващата Корейска война няколко години по-късно. Затова поп културата в Корея – колкото и оскъдна като форма да остава след това – е в почти пълен застой през 60-те години. Американската намеса във войната донася новите ритми и оказва солидно влияние върху развитието на корейската музика.

Благодарение на групата „Seo Taiji and Boys“ през 90-те и хитът им „Hayeoga“ популярността на трота намалява, а по-късно съвсем запада заради развитието на съвременната поп музика.

Един ярък представител на трот стила, който спомага за неговото повторно разпространение е Чанг Юн Джонг, певицата, чиято всеотдайност възроди трота и спечели интереса на младите хора в началото на 21 век. Благодарение на нея много познати звезди се пробваха в трот амплоа – сред тях са Super Junior-T, Epik High, и Де Сонг от групата „Big Bang“).

В момента трот песните продължават да са любимата музика на възрастните корейци и да се борят за внимание от страна на по-младите, макар и с относително малък успех.