Сънгму или будиския танц

Сънгму е въплъщение на традиционния корейския народен танц. Създаден е в средата на Чосон периода и е един от представителните народни изпълнения заедно с танца салпури.
Днешният сънгму е модифицирана версия на будисткия ритуален танц „пупко“, изпълняван в храмовете , която е била представяна от шутове или артисти в салоните на кисенг. Той комбинира елементи от будитиския танц, шаманисткия салпури, дворцовите танци и танцът с маски и е пригоден за кисенг представление. Не би могло да се каже, че е пълен аналог на будисткия ритуал, а по-скоро е артистична форма на танц, базиран на елементи от различни видове изпълнения.
Казват, че сънгму обрисува мъките и страданията на прогонен будистки монах, а танцовите движения изискват големи технически умения и прецизност. Танцът сам по себе си е по-абстрактен и несвързан с тъжния си основен мотив и позволява по-високо ниво на майсторството при изпълнението.
Да бъде наречен просто народен танц е твърде омаловажаващо. Той е една амалгама от основните корейски танцови техники, които са били усъвършенствани и полирани от танцьорите и артистите. Акцентът в сънгму е дължината на ръкавите на монашеската роба, която е дори по-голяма от шала, използван при салпури. Ръкавите се изхвърлят във въздуха с енергия, която идва от центъра на тялото – едно умение, което изисква много години опит в изразяването на дълбоки вътрешните емоции.

Името на самия танц е съчетание от думите корейски монах – „сънг“, и танц – „му“. Изпълнителят е облечен в бяла или черна роба, която се нарича чангсам, с изключително дълги ръкави – каса, а бялата качулка, която е на главата му – коккал. На лявото му рамо е преметнат червен шал. Най-важната част от сънгму – барабанът, носи името „пупко“. Трите цвята, вплетени в облеклото на изпълнителя, съдържат определен символизъм. Черното представлява силното намерение, бялото – светлината и чистотата, а червеното е символ на любовта и страстта.
Музиката е компилация от всички основни корейски ритми, а мелодията на акомпанимента се променя 11 пъти, което води до трансформиране движенията и настроението на танцьора. В кулминацията към края на танца, изпълнителят изважда от ръкавите си палка и започва да свири на барабан. Целта на това е танцьорът да стигне до екстаз и да доведе публиката до катарзис.
Малкото останали изпълнители на сънгму споделят, че за тях този танц има дълбоко философско значение. Той представлява израз на традиционното вярване на корейците за небето и земята и хармонията между тях.

Източник: „Korean dance“ от Kim Malborg,Lee Jean Young

Изпълнение на сънгму