J-pop – обичан или недолюбван
Защо японската музика е толкова неприятна за голяма част от западняците… На този въпрос са се опитали да отговорят от списание „Метрополис„.
Да започнем с това, че наподобява на западния/американския стил поп музика – подобни ритми, синтезаторни откъси и методи на представяне. И въпреки това ухото усеща, че има нещо нередно. J-pop обърква по някакъв начин очакванията. Мелодията започва по същата схема като при западния тип поп, но винаги свършва неочаквано, оставяйки усещането за провал в опита да се „говори“ на чуждия език. Контурите са различни – не са базирани на мажор или минор, а на пентатонични скали, липсва ясно изразен момент на спад в тоновете. В допълнение, тънкият вокален тембър, който е толкова любим на японците, се оказва нетърпим за западняците, сравнен с дълбоките гласове на Арета Франклин и Бийонсе.
В книгата си „Музикалният инстинкт“ Филип Бол споменава, че с научаването на майчиния език, хората придобиват и усета за музикалния синтаксис на много малка възраст, създавайки нервни пътеки, които постепенно укрепват. Затова за по-възрастните става много трудно да „схванат“ чуждата музика, подобно на научаването на чужд език.
Тъй като рамката на J-pop е западния стил, ние сме предразположени да я съдим по нашите стандарти. Което може би е грешка: вместо да я възприемаме като груба имитация на „нашата“ поп музика, J-pop вероятно е различен на едно още по-базово музикално ниво.
Насоки за това може да намерим в цяла Източна Азия, която има общ музикален корен с Япония, и е склонна да хареса J-pop. Една от най-популярните певици Аюми Хамазаки може да препълни стадиони в Китай, но да няма никакъв успех в Америка или Европа. J-pop звезди като Утада Хикару, които се опитват да пробият на Запад, са скучни дори с английските си албуми.
Така нареченият „проблем“ с J-pop е, че е твърде близък до западната музика, за да е екзотичен и да привлече точно с това вниманието, в сравнение с други жанрове като j-rock, visual key групите, които имат доста по-голям успех на запад с оригиналното си звучене.
Визуалният език на Япония, изразяващ се в манга, аниме, cosplay, изкуство, аксесоари и др., изглежда много по-универсален и достъпен, съдейки по успеха на тези направления на запад. Същото се отнася и за популярността на продуктите на Такаши Мураками и Хаяо Миязаки.
Но фактът, че j-pop е недолюбван съвсем не означава, че музиката наистина не струва. Японската музикална индустрия е една от водещите в цял свят и продукциите се продават в стотици хиляди копия, нещо, с което малко страни и тяхната музика могат да се похвалят. Дали ще ви хареса или не – това е въпрос на личен вкус, който ще издаде доколко смятате, че музиката е универсален език, който не зависи от културните особености на народите или точно обратното.
Източник: Metropolis magazine