Традиционните оризови деликатеси на Корея

timages.jpg
Ток (tteok)

В нашата представа под оризови кексчета разбираме здравословните хрупкави леко безвкусни сухари. За корейците обаче това означава нещо съвсем различно – бонбонени, пухкави оризови десерти, приготвени на пара. Фестивали и традиционни празници са били поводите, при които корейците се заемали с направата на десерти като ток и хангуа, но в наши дни тези десерти се намират във всеки магазин.

food_ttoek1.jpg
Ток (tteok)

В зависимост от начина на приготвяне има голямо многообразие от оризови кексчета или както е на корейски – ток. Суриток е оризов прах смесен с различни съставки и задушен на пара в глинен съд. Чол-пьон и инчолми се приготвят чрез задушаването на пара на глутениран ориз, който се меси до получаването на гладко и  лепкаво тесто.

Пукуми и хуаджон се правят от готово оризово тесто, оформени като кръгчета и после изпържени. Чънгпьон са задушени оризови кексчета от бяло оризово брашно и оризово вино, наречено солток. Якшик (юкбан) е задушен на пара лепкав ориз, към който са добавени кестени или фурми, мед, канела и борови зърна.

Един от основните недостатъци на ток е сравнително малката му трайност – максимум два дни. Може да бъде замразен, но от това естествено ще пострадат вкусовите му качества.

Jeungpyeon images.jpg
Чънгпьон (Jeungpyeon )
yakgwa images.jpg
Яккуа (yakgwa )

Хангуа са типичните корейски сладки и курабийки, които са един от любимите подаръци за големия празник Чусок. Приготвят се от оризово или пшеничено тесто, смесено с мед, йот (специален вид сладко) и захар и се запържват в силно нагрят тиган. Може да се направят и чрез варене на плодове и корени в сироп от мед до тяхното желиране. Наричат се още и чогуа, което означава сладки, направени от натурални продукти чрез добавяне на неестествен вкус.

Yaksikimages.jpg
Якшик (Yaksik)

И тук многообразието е голямо – якгуа (силно запържени медни курабийки), санджа (силно запържени сладки оризови курабийки), канджонг (силно запържени оризови еклери), йоткангджонг (малцов карамел), ташик (традиционни пасирани сладки) и чонгуа (захаросани плодове и корени).

В град Почон (провинция Кьонги) дори е създаден специално средище за хангуа, включващо образователен център и културен музей, запознаващи хората с производството на корейски сладки и различните им разновидности.

hangwaimages.jpg
Хангуа (hangwa)

Вашият коментар