Да прочистиш душата чрез салпури

В шаманизма, едно от най-старите местни вярвания в Корея, жрецът изпълнявал определен ритуал, за да получи енергия и сила от „духовния свят“, последван от танц, чрез които да се освободи от „сал“. Думата може да се определи като проклятие, зла магия, лош късмет или негативна енергия, дори мъка. Танцът, който пропъждал „сал“, бил наречен салпури. По време на неговото изпълнение, зрителите също били приканвани да се присъединят, поради което се категоризирал към импровизаците. Счита се салпури е архетипът на корейския танц.

По времето на кисенгите, той влязъл в техния репертоар и бил наречен ипчун, саньо или танцът на шала. Едва през 1936 година той получава настоящото си име и бива оформен за сцената.

В наши дни той се използва най-вече като обреден ритуал за успокоение душите на мъртвите и изпращането им към небесата и може да бъде представен както от мъже, така и от жени.

Салпури се изпълнява в съпровод от традиционна корейска музика – в началото с бавни ритми, последвани от рязко увеличаване на темпото и постепенно намаляване към края. Горната част от тялото се движи енергично все едно общува с небето, а долната част и стъпалата се контролират с внимание.

Същинската бърза част от танца настъпва при обръщането на танцьора към Небесата, изразявайки по този начин желанието му чрез разпъването на дълга кърпа във въздуха. Плавните и изящни движения прочистват ума му и краят на танца приключва в спокойствие – по същия начин, както е започнал. Подобна структура „бавно-бързо-бавно“ не е линеарна, а по-скоро кръгова. Танцьорът се връща на същото място на сцената, откъдето е започнал своята игра. В емоционално отношение обаче контекста е съвсем различен – прочистването на човека чрез танца го пренася на съвсем различно ниво. И така краят на този кръг се явява ново начало – едно въплъщение на кръговрата на сезоните и разбирането на корейския народ за живота и смъртта.

Казват, че движенията при салпури са все едно „укротяваш хан отвътре и въздуха отвън“. В изразяването на танца изпълнителят преминава през три етапа – болката от несправедливата или жестоката смърт на загинал, неразбирането на тази загуба, което води до терзания и объркване, едновременно усещане на тъга и ярост, и прочистването от тези чувства и освобождаването им чрез меките движения на кърпата. Поради своята същност, танцьорът може да импровизира в изпълнението си, придавайки уникалност на всяко свое представяне.

Можете да видите по-долу едно изпълнение на този танц.

Източник:Underbart Landet, Korea