Един от великолепните в Сонгюнгуанския квартет
Актьорът Ю А Ин, навършил вече 24, има в репертоара си доста многообразни роли, най-вече на младежи, които поемат по различни житейски пътища – сладък гимназист в драмата „Sharp“, изгубен тийнейджър във филма „Boys of Tomorrow“, самотен воин в сериала „Mighty Chil-woo“, енергичен сладкар-чирак в комедията „Antique“.
Последният му герой – Мун Дже Шин в драмата „SungKyunKwan Scandal“ беше аутсайдер в елитната академия SungKyunKwan, а същевременно и боец, който се опълчва на корумпираното общество, както и един голям романтик, наблюдаващ отдалеч жената, в която е влюбен. Много благодатна роля, събрала в себе си основните терзания на всеки млад човек. Впечатляващото му изпълнение бе причината да бъде потърсен от изданието 10Asia за интервю. За възрастта си, актьорът разкрива една впечатляваща зрялост, с която малко на неговата възраст могат да се похвалят.
10: Приключихте със снимките на „SungKyunKwan Scandal“. Как прекарахте последните дни? Предполагам, че сигурно сте правили неща, които не сте могли заради снимките.
Ю А Ин: Пих през цялото време, след като не ми се налагаше да работя през нощта. Но без значение колко до късно пия, сутрин все се събуждам рано, защото ми стана навик от снимките на „SungKyunKwan Scandal“. Вбесяващо е (:))))) Всъщност се напивам доста лесно, може би от половин бутилка соджу. И оставам така, докато не припадна. Но не мога повече да изкарам цяла нощ. Прибирам се вкъщи към 2-3. Но защо говоря за пиене?
10: Нека поговорим за драмата. Споменахте преди , че сте приели да участвате в „SungKyunKwan Scandal“ с увереността, че ще играете Мун Дже Шин. Какво ви допадна толкова много в този герой?
Ю А Ин: Мисля, че ме привлече това какъв е той в драмата. Отдалечен от останалите ученици в академията, покатерен на дърво и усамотен, с различни дрехи и коса, но не защото иска да изпъква. В същото време беше стимулиращо да е аутсайдер само в SungKyunKwan, но не и в света като цяло. Стана ми любопитно защо е живял на това място, след като е минал успешно изпитите, и затова го усетих близък до мен.
10: SungKyunKwan е място, което може да бъде наречено училище.
Ю А Ин: Но не е училище, където всички хора мога да отидат, или прилича на училищата, в които ние сме били. Учениците там са имали изключително елитно обучение по време на Чосон. Доколкото аз знам, е имало по-малко от 500 души и веднага след като някой завърши, той е влизал в политиката, така че е било нещо като юридическо училище. Да си аутсайдер на подобно място е различно от това да си хлапе в обикновено училище, зяпащо през прозореца, тъй като деца в елитна академия не се държат по този начин. Те са твърде умни и искат да станат важни фигури, достатъчно хитри, за да са наясно как да се държат в подходящия момент. Затова ми стана интересно какво мисли Дже Шин, защо е сам и толкова различен.
10: Какво открихте, докато играехте тази роля?
Ю А Ин: Към края осъзнах, че той е човек с много нежно сърце, че е истинско дете. Затова ми беше трудно да контролирам играта си в изразяването на неговите трудности да покаже емоциите си и същевременно да бъде прям и безцеремонен. Дори ми се струва, че може би съм бил твърде силен в емоциите, които разкриваха чувствата му към Юн Хи. В драмите обикновено героините са по-бавни, що се отнася до любовта, но аз също съм играл твърде малко роли, в които героят обича някого. Много се притеснявах как да се заснеме сцената в 19 епизод, когато оставям Юн Хи пред затвора, където е Сон Джун и й казвам да отиде сама. Говорихме доста с режисьора за това дали така наистина би постъпил Дже Шин или просто се налага заради линията на сюжета и той трябва да отстъпи.
10: Любопитен съм какво точно изпитваше Дже Шин към Юн Хи?
Ю А Ин: Юн Хи привлече вниманието на Дже Шин още от първата им среща, дори преди да започне да изпитва нещо към нея. Той самият беше човек, обърнал гръб на целия свят, с предубеждения към всички ученици в академията, както и те към него. Промяната настъпи, когато се запозна с Юн Хи, която бе много дръзка, забавна и интересна. В течение на времето, той започна да изпитва нещо повече към нея, след това разбра, че е момиче, затова поиска да я защитава и да се грижи за нея. И тъй като и в романа, и в сериала, Юн Хи е предопределена за Сон Джу, се опитвах да покажа, че моят герой иска да се грижи и съвсем по братски за нея.
10: Не само любовната история, но и процесът на развитие на героите е основната нишка в „SungKyunKwan Scandal.“ Моментът, в който Дже Шин направи много силно впечатление, беше когато през сълзи той каза на баща си, когото бе мразил от смъртта на брат си: “ Правех се, че ме болеше повече от теб. Но грешах. И бях сигурен, че обичах брат си повече от теб. И в това сгреших. “
Ю А Ин: Усещах Дже Шин като дете по отношение на емоциите – неговото неумение да изразява себе си и как да се справи с чувствата, които изпитва. Той бе такъв идеалист, че бе попаднал в капана на собствените си мисли: “ Никой не го боли повече от мен. Никой няма толкова трудни моменти като мен. Моята болка е най-голяма.“ Учудващо, но хората с подобна мъка или болка смятат, че са по-специални. Той е човек, който трудно прави и една стъпка напред, докато другите правят по десет, затова за него и само тази стъпка е от огромно значение. За него бе важно, че разруши стените около себе си, осъзна, че болката му не бе единственото на този свят, затова успя да говори за нея със сълзи на очите и след това да се усмихне.
10: Имаше ли чувство, което ви беше трудно да изразите?
Ю А Ин: Беше ми изключително трудно да се усмихвам в края на 7 епизод, когато кралят бе на посещение в SungKyunKwan. За всяка изиграна досега от мен роля, дори и героят ми да е бил някой много тъжен или страдащ, се усмихвах много и показвах емоциите си такива, каквито бяха. Но тук просто не можех да преценя как да се усмихна като Дже Шин. Получих сценария една-две седмици преди това и стоях пред огледалото и се пробвах да го направя по един или друг начин, но без успех. Е, разбира се мога да се усмихна по начин, който ме прави по-красив. (:)))) Но исках да намеря емоционална връзка, която да доведе до смях. Снимахме тази сцена няколко пъти, но така и не успях да дам 100% от себе си.
10: Май сте човек, който се стреми изцяло да се потопи в ролята си.
Ю А Ин: Защото има причина да казвам репликите си и да изразявам нещо, но понякога се оказва, че ги правя без причина. Казвам нещо, смея се или поглеждам, без да мисля за това. И това не е напълно автоматично, а съвсем преднамерено. Разбира се, има хора, които искат да видят точно такива неща, което съвсем ме улеснява. Когато бях уморен, имаше моменти, когато си мислех: „Защо ти трябва причина, ще получа ОК и това е.“ В този смисъл има неща, за които съм едновременно щастлив и съжалявам, че този сериал приключи. Дже Шин не беше герой, който успях да изобразя по най-добрия начин, можех да се справя и по-успешно.
10: Какво изпитвахте, докато снимахте „SungKyunKwan Scandal“ на базата на предишния ви опит?
Ю А Ин: Аспектът, в който не ми достигаше най-много по отношение на Дже Шин, беше вокализацията. Като оставим настрана опитът, който имам в изразяването на емоции чрез актьорската ми игра, доброто произношение е основно за всеки актьор, но без значение колко се опитвах да пресъздам други звуци, гърлото и дъхът ми стигаха до определена граница, която не можех да прескоча. И това не се отнася само до звуците. По този начин можех да обогатя своя герой, затова съм разочарован, че не успях да се справя напълно.
10: Чух, че сте работили упорито над произношението си доста дълго време и сте постигнали голям напредък.
Ю А Ин: Чувал съм от много хора, че фъфля. (:)))) И това не се е подобрило чак толкова – просто хората го забелязват по-малко след като започнах да казвам думите си по-естествено. И произношението ми не е толкова добро, защото мънкам. Технически казано, струпвам думите си вместо да ги разграничавам една по една, и така репликите ми звучат по-естествено (:))))
10: В „SungKyunKwan Scandal“ и четиримата бяхте на една възраст. Как се чувствахте?
Ю А Ин: Имах известни предубеждения към тях. В началото не успях да се сближа с тях заради мисълта, че знаменитости са по-особени, и обикновено затова не се сприятелявам с тях. Разбирам, че те няма как да не са фокусирани върху себе си, че това, което чувстват е важно и имат нужда от повече внимание. Но се отървах от доста от тези предразсъдъци – чрез Пак Ю Чун що се отнася до идолите и Халлю звездите, чрез Мин Йонг по отношение на колежките актриси, чрез Сонг Джунг Ги относно актьорите. Така че по същия начин, както Дже Шин излезе от черупката си и прие Юн Хи, Сон Джун и Йонг Ха, аз видях тези хора в истинската им светлина, което означава, че и аз израснах. Доста се забавлявах при снимките на драмата, но ми се искаше да бяхме говорили по-откровено за актьорската игра. Благодарен съм на Джунг Ги, че ми даваше много съвети. Осъзнах още, че той не е просто ироничен, а това е начинът да покаже, че иска най-доброто за всички.
10: Какъв бяхте, преди да станете актьор? Преди около 10 години.
Ю А Ин: Почти същият като сега. Обикновен загубеняк, който добре се смесваше с тълпата от 40-50 души в моя клас. Но когато се разровя по-надълбоко в спомените си за това какъв съм бил, си мисля, че човешката природа не се променя толкова лесно. Веднъж намерих едно съчинение, което бях подготвил по етика на 14 години. Бях написал как ще постигна мечтата си, но тя не беше относно това какъв ще стана. „Смятам, че задачата на хората е да намерят истинско щастие.“ това бяха част от думите ми. Явно това е било всичко, за което съм си мислел тогава. А и училището беше доста по-малко и стабилно общество от реалното. Не че по принцип обичах да ходя на училище. :)))
10: Какво не ви харесваше там?
Ю А Ин: Много от нещата бяха изкуствени. Не съм избирал нищо от случващото се с мен, нещата просто станаха, все едно са съвсем естествени. Разбира се, образованието е задължително, което е и причината майка ми да ме изпрати на училище, а аз щях да съм в голяма беда, ако не беше го направила. (:)))) Но не смятам, че училището те учи как да мислиш. Това е нещо, за което се сещам, докато пиша. На страницата ми в Cyworld обикновено пиша за себе си, а чрез Twitter комуникирам с другите, но не го правя, защото имам нужда от отговори. Дори и да беше така, не мисля, че трябва да очакваш, че ще ги намериш толкова лесно. Не бих искал да чувам от хората „Това е трудно. Не знам за какво се отнася. Може ли да обясните по-просто?“ след като хвърлят един поглед към написаното от мен. Къде отива цялото забавление, ако намериш отговора от пръв поглед? Думите се пишат и споделят лесно, но не и безотговорно. Затова ако някой посети страницата ми, защото се интересува от мен, се надявам сам да намери отговорите чрез това, което съм написал, а не да ги вижда от пръв поглед и да си вади заключения за мен.
10: Казвали сте, че не се чувствате добре, когато давате интервю, в което липсва комуникация с отсрещния човек, или когато гостувате в телевизията. В определени моменти от живота си всеки се налага да прави неща, които не харесва, но някои хора са доста по-чувствителни и им е по-трудно. Вие вече свикнахте ли с това?
Ю А Ин: Все още е трудно. Но докато преди се съпротивлявах на логиката, че трябва да правя онова, което ми се каже, защото съм новак, сега вече има случаи да бъда счетен за арогантен, защото съм се прочул. А не съм се променил, защото винаги съм бил такъв (:))) Най-вече се спречквам с агенцията ми относно тези моменти. Благодарен съм на настоящата ми агенция, че ме приема такъв, какъвто съм, и че намерихме компромисни начини, за да имаме равноправни отношения помежду ни. Естествено, всичко става възможно, когато се прочуеш. Не казвам, че съм такъв. Просто след работата по тази драма, имам усещането, че агенцията ми ме разбира много повече. (:)))
10: В този смисъл смятам, че едно от нещата, което драмата ви даде, е повече свобода от реалността.
Ю А Ин: Да, това е важно за мен. Тази дума – свобода, беше най-споменава, когато бях на 21. И я търсех непрекъснато, защото докато навърша 20, бях лишен от нея за три години, след пристигането ми в Сеул и работата тук. Смятам, че свободата за хората, които са извън обществото ни, е доколко добре контролират това, което чувстват вътрешно. Смятам, че мога да контролирам шест от 10 неща вътре в мен след работата си по „SungKyunKwan Scandal“ в сравнение с преди, когато броят беше пет. Което означава, че съм постигнал свободата да контролирам още едно нещо, което е важно за мен.
10: Спомням си, че бяхте написали в страницата ви в Cyworld, че не сте приели любезността на продавачката в супермаркета до вас и след това сте съжалявали, когато магазинът е затворил. Това ме кара да мисля, че все още ви е неудобно, когато хората са благосклонни към вас или ви хвалят като звезда.
Ю А Ин: Да, направо полудявам (:)))) И става по-зле, защото много хора гледаха драмата. Естествено, като актьор и звезда ми е приятно и се чувствам горд в известен смисъл. Щастлив и благодарен съм на дамите в ресторанта, които идват при мен и искат автограф, защото дъщерите им са мои фенове. Но всичко, което излиза извън рамките на това, е неудобно. Не бих искал дори да чувам „А Ин, толкова сте привлекателен!“, а да стигат само до „Много се забавлявах с вашата драма.“ Направо ми се иска да умра, когато хората ми казват неща като „Когато се съберат, момичета говорят единствено за вас.“ Просто не знам какво да отговоря на това, а не изглежда уместно да благодаря. Или трябва да бъда по-дързък с думи като „Да, бях страхотен там, нали?“ Трудно е за мен да се справя с по-крайните мнения. И не само като актьор – не ми е комфортно с подобни неща, що се отнася дори до любовта или човекът, с когото се срещам.
10: В бъдеще този ваш дискомфорт може да се увеличи.
Ю А Ин: Не че искам личния ми живот да се зачита, защото ще го пазя, независимо дали другите го правят или не. Но наистина ще е по-неприятно, когато излизам навън, след като съм от типа хора, които се разхождат из Мьонгдонг, без да слагат шапка на главата си. Иска ми се да е по-лесно. Но предполагам, че трябва просто да бъда благодарен, че мога да кажа това сега и да съм благодарен и щастлив от това.
10: Последен въпрос. Колко далеч се простират мислите ви за бъдещето?
Ю А Ин: Мисля, че е до утре. Смятам, че е възможно да спра да съществувам във всеки един момент и дори имаше време, когато живеех с тази мисъл непрестанно. Не съм искал да умирам, а просто, че няма нужда да се събуждам на следващия ден. Че няма да се чувствам тъжен или ядосан, ако не посрещна нов ден в живота си. Бях изпаднал в отчаяние. Но се справих с това и съм жив. (:))) Но наистина мисля, че мога и да не съществувам утре. Затова днес, това, което правя сега, е много по-важно за мен от това, което ще правя след 10 години. До този извод стигнах, след като преживях такива моменти.
[pe2-gallery album=“aHR0cDovL3BpY2FzYXdlYi5nb29nbGUuY29tL2RhdGEvZmVlZC9iYXNlL3VzZXIvMTEwODIyODczMDg1ODMxMDIyMjg0L2FsYnVtaWQvNTU0MTc1MDg1MTMxOTU1MTc0NT9hbHQ9cnNzJmFtcDtobD1lbl9VUyZraW5kPXBob3Rv“]