Какво мисли И Мин Джунг за професията си

Повод за интервюто е излизането на филма „Cyrano Agency“ – комедия за една агенция за запознанства и нейните служители, чиито истории се заплитат с тези на клиентите им. Освен И Мин Джунг, в продукцията участват Ом Те Унг, Пак Шин Хе и Чой Даниел.

„Cyrano Agency“ е филм, в който хуморът е навсякъде. На много места сте казвали, че много сте се забавлявали със сценария, затова сигурно има момент, който ви е карал да се смеете до сълзи.

Това е сцената, където Санг Юнг ( в ролята е Чой Даниел) възразява на проповедта на пастора. Беше много забавно, когато той поиска сделка с него, настоявайки проповедта да приключи за час – „В това число речта, пеенето на химните и напътствените думи!“ и пасторът само отговори : „Вие печелите!“.

Тъй като вероятно има сцени, които са отпаднали или променени, сега любимите ви моменти от сценария и от завършения филм сигурно са различни.

Тъй като това е нашият филм и аз съм пристрастна, смятам, че е забавен, но мисля, че сцените, в които ме няма, са по-интересни, защото мога да ги погледна по-обективно. Например началната сцена, която не съм виждала на снимачната площадка, успях да я гледам във филма. Смятам, че началото беше много добро. Този инцидент донесе много хумор. Различно е, когато откриеш още от началото на филма елементите на хумор, отколкото чак в средата му. Например аз се смях много, докато гледах филма на Пак Чан Ук – „Thirst“, макар че хората около мен не бяха в подобно настроение, защото не им беше ясно, че това е черна комедия. Затова смятам, че нашият филм се справя успешно с изразяването на това още в началото.

Изглежда, че филмът докосва универсални емоции, а хуморът и развитието на сюжета вървят в ясна посока. От друга страна обаче стоят филми като този, който споменахте преди малко, леко нестандартни творби като „Thirst“. Кои харесвате повече?

Всъщност мисля, че един филм трябва да е забавен. Няма да обвиня някой, който се опита да направи филм, без да се интересува от комерсиализма, и се фокусира върху яснотата на идеите и хумора, но смятам, че най-добре би било да се комбинира забавлението с комерсиалното. Харесвам забавните филми, но също и такива, които са били излъчвани на ограничен брой места като  „500 Days of Summer“ и „Eternal Sunshine“. Не че те имат по-малко кинематографични качества, поради което са показани на по-малко места. Важно е да те увлича, дори и да е второкласен филм. Но филмите са резултат от комерсиализма, наред с това, че са арт творби. Така че е най-добре и двете страни да са засегнати, отколкото да се залита само в едната.

Това се случва доста рядко.

Така е. Това наричаме произведение на изкуството.

След като е трудно да бъде създадено подобно произведение, не трябва ли да опитвате различни жанрове филми, за да разширите перспективата си по отношение на тези два аспекта?

Преди четях много книги и гледах много филми, но сега съм толкова заета, че нямам време за нито едно от двете. В културно отношение съм напълно лишена от всичко. Мисля, че трябва да избягам някъде с няколко книги и моя iPod след промоцията на  „Cyrano Agency“. Раздавам се толкова много, че имам нужда да се заредя с нова енергия. Гледането на филми е също толкова важно като снимките, но бях толкова изморена последно време, че когато отидох да гледам „Inception“, просто заспах. А наистина исках да го гледам, защото всички го хвалеха. Видях как главните герои сънуваха, но не разбрах дали те сънуваха или аз сънувах „Inception“. (:))))) И се събудих точно когато главният герой размахва горната си дреха в самия край. Най-общо успях да преценя от този край какъв беше изводът на целия филм.

Но всички биха възкликнали с едно „О!“ на тази сцена. И всички го направиха.  (:))))) Затова си помислих, че е добре направен филм. Ще трябва да го гледам, когато не съм изморена.

Какви книги обичате?
Харесвам Ален де Ботон и си взех  „1Q84“ на Харуки Мураками, но не съм имала възможност да го прочета. От корейските писатели харесвам Ким Йонг Ха и творби като  „Salivate“ на Ким Е Ран. И въпреки че е очевидно, харесвам Гийом Мусо, който пише много завладяващо. Сега като се замисля, наистина нямах възможност да чета през последната година. Ще избягам след промоцията на филма и ще си счупя мобилния. :))))

Но не можете ли да използвате това, което сте гледали преди, в играта си сега?

Един актьор не може да преживее всичко, затова мисля, че е добре да видиш какво може да си представиш чрез книгите в повече детайли. Същото е като да гледаш играта на други хора или театър. Затова бях склонна да правя много различни неща. В гимназията обичах да слушам музика, затова спестявах джобните си за дискове и очаквах с нетърпение момента, когато ще мога да си купя такъв. Много музика е останала в паметта ми, но след като вече мога да свалям такава или да си купувам много дискове наведнъж, просто подминавам тази, която не ми харесва. А преди слушах едно CD, докато не си купя ново. Смятам, че подобни преживявания са добри.

Интересен и неочакван избор бяха филмите ви „White Knight“ и „Searching for the Elephant“, особено след „Boys Over Flower“.
Появата ми във подобен род филм ми послужи като основа за по-комерсиалните заглавия и ми даде възможност да се намирам там, където съм сега.

Значи казвате, че това се е натрупала във вас, също както, когато сте гледали филми и чели книги?
Изразихте се по много мил начин. (:))))
Разбирам, че харесвате уникалните драми и филми и не предпочитате определен жанр. Но ако този филм има успех, веднага след успеха на  „Smile, You,“ може би няма да имате повече възможност да се снимате в подобни продукции.
Засега съм повече от благодарна, че съм участвала в толкова различни филми. Радвам се, че имам голям избор в момента и не смятам да се ограничавам, що се отнася до игра или жанр. Не съм поела по една единствена пътека – била съм и в пиеси, и в драми, и във филми. Това ще ми послужи като основа да не се ограничавам до определени роли и може да се окаже решаващо в това да стана добра актриса.

Вярвам, че наистина ще станете такава, след като имате подобна филмография. Но когато станете звезда, няма ли да стигнете до момент, в който да не можете да играете както бихте искали?
Lee: И аз имам такова усещане. Не бях подозирала колко важни са думите ми дори и в самия процес на кастинг. Например, питат ме какво мисля за определен човек. И това прави процеса по взимане на решение много по-труден. По-голямата отговорност и мнение не винаги са добро нещо.  Което означава, че със сигурност ще има нещо, с което не мога да се справя, и аз трябва да го разреша, призная и превъзмогна, като продължа да играя. Така правенето на филми няма да е толкова страшно. Това е мнението ми, макар че все още не съм тръгнала по този път…

Но искате да стигнете върха?
Така е. Но ето какво ми каза актрисата Ча Хуа Йон – след огромния успех на нейния „Love and Ambition“, тя просто се е скрила. Сподели, че

е страдала от депресия, тъй като е дала цялата си душа в играта си и е знаела, че просто няма какво повече да покаже. Всичко, което й е оставало, е да слезе от върха. Хубаво е да се озовеш най-отгоре, но много пъти са ми казвали, че след това трябва да си тръгнеш. Някои хора са дори много крайни – смятат, че един артист трябва да умре, когато стигне върха. Винаги, когато чуя това, си мисля колко съм неопитна.

Източник: 10Asia